Шаблон:Избрана статия 50 2016

Дарвиновите чинки имат ясно изразен полов диморфизъм

Галапагоските чинки (Geospizini), известни още като Чинките на Дарвин, са група от 13 или 14 вида Врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагоските острови и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика). Тяхната таксономична класификация все още не е категорично утвърдена. На базата на скорошни проучвания те се отнасят към американските Тангарови (Thraupidae, Sibley & Monroe 1993), пойни птици, подобни на европейските чинки, но традиционно се класифицират като представители на Овесарковите (Emberizidae) или на Чинковите (Fringillidae), отделени в подсемейство Geospizinae.

Дарвиновите чинки са популярни с вариациите в големината и формата на клюна при различните видове според различията в начина на хранене. Тази диференциация и специализация на видовете в рамките на една обособена, близкородствена група е сочена като класически пример в подкрепа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, както и за един от най-добрите примери за адаптивна радиация в еволюционната биология. Поради значението им в развитието на еволюционната теория те са наречени с общото наименование „Дарвинови чинки“, въпреки че самият Дарвин никога не е мислил да ги нарича с това име. Напоследък в литературата все по-често се среща и името „Чинки на Грант“ поради дългогодишните изследвания на Питър и Розмари Грант върху начина им на живот и еволюирането им.

Всички видове имат сходно по цвят оперение. То варира от сиво, черно и кафяво до маслиненочерно. Обикновено има изразен полов диморфизъм, свързан с разлики в цвета при двата пола. Оперението на мъжките е черно, а на женските сиво-кафяво. Изключение от това правило са мъжките екземпляри на плодоядната и трите вида дървесни чинки. Цветът на оперението им никога не става напълно черен с изключение на главата, врата и горната част на гърдите. Мъжките на останалите два вида от род Camarhynchus (Мангрова и Кълвачева чинка) пък са с тъмно маслинено оперение. Главната разлика между видовете е в размерите и формата на клюна във връзка със специфичния начин на хранене на всеки от тях, като по този начин различните видове заемат различни екологични ниши. Вижте още »