Отваря главното меню

Шипченска битка (септември 1877)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Шипченска битката на 5/17 септември 1877 г. е последният и неуспешен опит на Централната османска армия да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд.

Трета битка при Шипка
Руско-турска война (1877–1878)
Русские позиции на Шипкинском перевале.jpg
Стоенето на Шипка, Художник Василий Верешчагин
Информация
Период 5 / 17 септември 1877
Място Шипченски проход, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенат Фьодор Радецки Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Шипченски отряд: 19 685 войници и 79 оръдия Централна армия: 26 270 войници и 51 оръдия
Жертви и загуби
над 1000 убити и ранени 1385 убити и ранени
Войник на снега. Художник Василий Верешчагин

Шипченска битка (септември-декември 1877)Редактиране

Боят на 17 септемвриРедактиране

Основната цел на Сюлейман паша е да превземе руските позиции на връх Свети Никола (днес връх Шипка). Атаката започва около 3 часа през нощта. На първа линия са разположени три табура доброволци, наречени „табури на обречените“. Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и в около 5 часа е превзет от османските сили. Руските сили отбиват три атаки срещу връх Свети Никола. От 10 до 12 часа, след контраатака на 56-и Житомирски пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой, руският контрол върху Орлово гнездо е възстановен. Едновременно са отбити три турски атаки на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва. И двете страни преминават към стратегическа отбрана, известна като Стоенето на Шипка.

Стоенето на ШипкаРедактиране

Етап от отбраната на Шипченския проход (от 6/18 септември 1877 г. до 29 декември/9 януари 1878 г.) Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия – 93-ти иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от османската Централна армия, личният състав на руския Шипченски отряд се движи предимно нощем. По-сериозен опит за овладяване от османците на връх Свети Никола е направен на 30 октомври/11 ноември, но е незабавно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания – 9500 болни срещу 700 убити и ранени. Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армияНа Шипка всичко е спокойно“ става крилата фраза. Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“. В началото на януари настъплението на руския Южнен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.

Значение за хода на войнатаРедактиране

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише – „Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград“.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране