Шипченска битка (юли 1877)

Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Шипченската битка от юли 1877 г. е първата борба в Шипченския проход. В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете за прохода имат решаващо значение за развръщане на първоначалното руско настъпление в хода на Руско-турската война (1877 – 1878).

Първа битка при Шипка
Руско-турска война (1877–1878)
Орлово гнездо
Информация
Период4 – 7 юли / 16 юли19 юли 1877
МястоШипченски проход
РезултатПобеда за Русиката империя
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Руска империя Руска империяОсманска империя Османска империя
Командири и лидери
Русия генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Русия генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски
Османска империя Ахмед Хулюси паша
Сили
Русия Преден отряд, Габровски отряд (4-та Стрелкова бригада, 30-и Донски Казашки полк, 36-и Орловски пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия).Османска империя Османска империя Шипченски османски отряд 4700 офицери и войници
Жертви и загуби
около 350 ранени офицери и войницинеизвестни

Оперативна обстановка

редактиране

След десанта през река Дунав в края на юни 1877 г., руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Близка задача е установяване контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския проход чрез действия на Габровския отряд. Формиран е от части на 9-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Валериан Дерожински. Предвиден е и комбиниран удар от юг от части на Предния руски отряд.

Като оценява стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север на Средното беклеме, Кадийската стена, връх Узункуш, връх Шипка и връх Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4700 офицери и войници с командир Ахмед Хулюси паша.

Бойни действия

редактиране

На 4 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табора от връх Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта командирът на 9-а пехотна дивизия генерал-майор Николай Святополк-Мирски поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната, с командир подполковник Хоменко, към обяд на 5 юли превзема село Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на връх Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната, с командир полковник Густав Линдстрьом, нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата, с командир капитан Кончалов, предприема обходно движение и достига връх Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в град Габрово.

Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата от две сотни пластуни настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната с командир полковник Аполинарий Климантович обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до връх Демиртепе и настъпва срещу връх Свети Никола и връх Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля на запад по планинските пътеки. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.

Паметници

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 82, 116 – 117, 142 – 143.