Шойчи Йокои
Шойчи Йокои (на японски: 横井 庄一 Yokoi Shōichi) (31 март 1915 – 22 септември 1997) е японски ефрейтор от Императорската армия на Япония и участник във Втората световна война.
| Шойчи Йокои | |
| японски ефрейтор | |
 | |
| Звание | ефрейтор |
|---|---|
| Години на служба | 1941 – 1972 г. |
| Служи на | Японска империя |
| Род войски |  Императорска армия на Япония |
| Битки/войни | |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 22 септември 1997 г.
|
| Шойчи Йокои в Общомедия | |
Непризнавайки японската капитулация през септември 1945 г., се укрива на остров Гуам до 1972 г. Той е сред последните 3 японски войници, които продължават да водят война след края на Втората световна война.
Ранни години редактиране
Йокои е роден в Саори, префектура Айчи, Японска империя. Той е чирак шивач, когато е повикан на военна служба през 1941 г.[1]
Военни години и следвоенно оцеляване редактиране
Първоначално Йокои служи в 29-а пехотна дивизия в Манджоу-Го. През 1943 г. е преместен в 38-и полк на Марианските острови и пристига на о. Гуам през февруари 1943 г. Когато американската войска превзема острова след втората Битка за Гуам през 1944 г., Йокои се укрива с още девет японски войници.[1] Седем от първоначалните десет души си тръгват и остават само трима. Останалите трима се разделят, но се посещават един друг до около 1964 г., когато двама умират при наводнение.[2] През последните осем години Йокои живее сам. Той оцелявал, ловувайки през нощта. Използвал местните растения за направата на дрехи, постеля и инвентари за съхранение, които внимателно криел в пещерата си.[1]
Залавяне редактиране
Вечерта на 24 януари 1972 г. Йокои е открит в джунглата.[3] от Хесус Дуеняс и Мануел де Гарсия, местни жители, които проверявали капаните си за скариди в малка река при село Талофофо. Те си помислили, че Йокои е селянин от Талофофо, но той помислил, че животът му е в опасност и ги нападнал.[2] Все пак, те успяват да го укротят и го изкарват от джунглата с малки натъртвания.[1] Когато се завръща в Япония той заявява: „С голямо неудобство, завърнах се“.[4]
Въпреки че се укрива в продължение на 28 години в подземна пещера в джунглата, той е знаел още от 1952 г., че войната е свършила.[5] Той се страхувал да излезе навън, тъй като японските войници са били инструктирани да избират смъртта пред това да бъдат заловени живи.[1][5]
По-късен живот редактиране
След като прави обиколка на Япония, се жени и се установява в селски район в префектура Айчи. Той става известна телевизионна личност и защитник на аскетичния живот.
Въпреки че никога не е срещал император Хирохито, когато посещава имперския дворец, Йокои казва: „Ваше величество, аз се завърнах у дома... Дълбоко съжалявам, че не можах да Ви служа добре. Светът определено се е променил, но моята решителност да Ви служа никога няма да се промени.“[6]
Йокои умира на 82 г. през 1997 г. от сърдечен удар и е погребан на гробище в Нагоя, при надгробния камък на майка си, която почива през 1955 г., когато Йокои вече е бил обявен за мъртъв.[6]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в г д ((en)) Shoichi Yokoi – Last Japanese WWII Straggler on Guam Архив на оригинала от 2007-06-03 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Lanchin, Mike. Shoichi Yokoi, the Japanese soldier who held out in Guam // BBC.
- ↑ Mendoza, Patrick M. (1999). Extraordinary People in Extraordinary Times: Heroes, Heroes, and Villains, s. 71.
- ↑ ((en)) Japan's WWII 'no surrender' soldier dies
- ↑ а б ((en)) Corporal Shoichi Yokoi
- ↑ а б ((en)) Shoichi Yokoi, 82, Is Dead; Japan Soldier Hid 27 Years
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shoichi Yokoi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |