Шотландско абатство (Виена)
„Шотландското“ абатство във Виена (на немски: Schottenstift, официално наименование: Benediktinerabtei Unserer Lieben Frau zu den Schotten) е бенедиктински манастир, разположен на площад „Фреюнг“, в централния район на Виена, Австрия.
Шотландско абатство Schottenstift | |
юни 2009 г. | |
Местоположение в Инерещат | |
Вид | Манастир |
---|---|
Местоположение | Виена, Австрия |
Архитект | Андреа д’Аллио (младши) и Силвестро Карлоне |
Стил | Барок |
Изграждане | 1638-1774 г. |
Шотландско абатство в Общомедия |
История
редактиранеПрез 1155 г. австрийският херцог Хайнрих II Язомиргот дава подслон и убежище във Виена на монаси, пристигнали от „шотландското“ абатство „Свети Яков“ в Регенсбург. Основаването на манастира през 1155 г. е свързано с преместването на херцогската столица от Клостернойбург във Виена; херцогът се нуждаел от образовани духовници и съветници.
„Шотландските“ абатства по правилно би трябвало да се наричат ирландски, тъй като именно ирландските монаси се прославят със своето мисионерство в Централна Европа и основават там свои обители (така например ирландският монах Коломан от Мелк през 1244 – 1663 г. се смята за покровител на Австрия). На средновековен латински Ирландия се нарича Scotia Major (Велика Шотландия) и основаните от ирландците манастири по тази причина и до наши дни са известни като „шотландски“.
През 1160 – 1200 г. „шотландците“ построяват първата църква в романски стил, в която през 1177 г. е погребан Хайнрих II. По онова време манастирът се намира извън градските стени. Тази църква е унищожена при пожар през 1276 г.
През 1365 г. „шотландските“ монаси са сред основателите на Виенския университет.
През 1418 г. германският крал Албрехт II отнема абатството от „шотландските“ монаси и го предава в собственост на монаси-бенедиктинци, но названието му се запазва и до наши дни като „шотландско“ абатство.
През 1638 г. след удар от мълния църквата отново изгаря. Новият, запазен и днес, абатски комплекс е построен от архитектите Андреа д’Аллио (младши) и Силвестро Карлоне, олтарът е изработен от Йоахим фон Зандрарт. Запазен е и старият готически олтар от 1470 г., на който са изобразени и сцени от Виена от ХV век.
През 1773 – 1774 г. архитект Андреас Зах построява нова сграда за училището и приората, която поради своята външност получава названието Schubladkastenhaus.
През 1825 г. е построен фонтан, назован „Черната Богородица“ (на немски: Schwarze Muttegottes).
През 2005 г. в сградата на абатството е уредена музейна експозиция.
Литература
редактиране- Martin Czernin (Hrsg.): Museum im Schottenstift. Kunstsammlung der Benediktinerabtei Unserer Lieben Frau zu den Schotten in Wien. Wien 2009, ISBN 3-902344-11-3.
- Franz Goldhann (Hrsg.): Gülten-Buch des Schottenklosters in Wien v. J. 1314–1327. In: Quellen und Forschungen zur vaterländischen Geschichte, Literatur und Kunst. Braumüller, Wien 1849, S. 163–208 (Digitalisat als PDF[неработеща препратка]).
- Ernest Hauswirth: Abriß einer Geschichte der Benedictiner-Abtei U. L. F. zu den Schotten. Wien 1858.
- Albert Hübl: Geschichte des Unterrichtes im Stifte Schotten in Wien. Carl Fromme, Wien 1907.
- Albert Hübl: Baugeschichte des Stiftes Schotten in Wien. In: Berichte und Mittheilungen des Alterthums-Vereines zu Wien. Bd. 46/47, 1914, S. 35–88.
- Robert Kramreiter: Die Schottengruft in Wien. Grabstätte Heinrich Jasomirgotts und des Grafen Rüdiger von Starhemberg. Wien 1962.
- Cölestin Roman Rapf: Das Schottenstift. (= Wiener Geschichtsbücher; Bd. 13). Zsolnay, Wien und Hamburg 1974, ISBN 3-552-02607-X.
- Cölestin Roman Rapf, Heinrich Ferenczy: Wien, Schotten. In: Ulrich Faust, Waltraud Krassnig (Bearb.): Germania Benedictina III/3: Die Benediktinischen Mönchs- und Nonnenklöster in Österreich und Südtirol. Eos, St. Ottilien 2002, ISBN 3-8306-7091-5, S. 779–817.
- Ales Zelenka, Walter Sauer: Die Wappen der Wiener Schottenäbte. Wien 1971.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на Шотландското абатство във Виена (нем.)
- Franz Goldhann: Gülten-Buch des Schottenklosters in Wien v. J. 1314—1327. In: Quellen und Forschungen zur vaterländischen Geschichte, Literatur und Kunst. Braumüller, Wien 1849, S. 163—208 PDF[неработеща препратка]