Отваря главното меню

Шпицкоманди се наричат доброволчески паравоенни формирования, участвали съвместно с войската и полицията в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 година. Участниците в тях са наричани щпицкомандаджии. Името идва от острите върхове на обувките – тип „шпиц“, които носели.

Основание за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската милиция от решение на Междусъюзническата военна комисия в България от 1920. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"[1]. Действието на шпицкомандите е в разрез с първоначалното решение, тъй като според него "Те биха могли да получат оръжие от редовните складове, но не ще могат в никой случай да го използват за огневи цели"[1]. През 1923 година обаче е издадено специално разрешение на Междусъюзническата военна комисия за мобилизиране на допълнителен контингент "граждани доброволци". Главна роля в тези формирования играят запасните офицери и войници[2].

В Септемврийското въстание доброволните отряди се отличават в отбраната на Берковица на 24 септември 1923 и на Лом – 23-25 септември. Въпреки че са принудени да отстъпят Берковица, нейните защитници – предимно зле въоръжени цивилни доброволци, пленяват две червени знамена[3].

Документирани са случаи на жестоко отношение на шпицкомандаджии срещу пленени въстаници и мирно население.[4] Изстъпленията на шпицкомандата на полковник Кузманов на 5 септември 1923 в село Лопушна вдъхновяват Антон Страшимиров да напише произведението си "Хоро". Тогава полковникът заповядва на селяните да играят хоро около натрупаните на площада трупове на убити въстаници и да плюят върху тях.[5]

БележкиРедактиране

  1. а б Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923 г. Документи и материали." том 2, изд. 1983
  2. Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 55
  3. Протойерей Йордан Попов. Записки по небългарските въстания, София 1992, с. 27-28, 36-37
  4. Николай Христозов, "По дирята на безследно изчезналите", С., изд. 1984, страница 15-16
  5. Милан Миланов, "От Петрохан до Лом", Монтана, изд. 1973