Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лопушна.

Гео̀рги Дамя̀ново е село в Северозападна България. То е административен център на община Георги Дамяново, област Монтана.

Георги Дамяново
България
43.3833° с. ш. 23.0333° и. д.
Георги Дамяново
Област Монтана
43.3833° с. ш. 23.0333° и. д.
Георги Дамяново
Общи данни
Население 432 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,178 km²
Надм. височина 464±1 m
Пощ. код 3470
Тел. код 09551
МПС код М
ЕКАТТЕ 14773
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Нина Петкова
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Намира се на 3 km от с. Гаврил Геново.

ИсторияРедактиране

Старото име на селото е Лопушна. Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1]

През 1958 година е преименувано на Георги Дамяново, в чест на Георги Дамянов. Преди централния площад се намира къщата музей „Георги Дамянов“. Експозициите в 3-те стаи и избата разкриват живота на революционера Георги Дамянов от училищната му възраст и по-късно като учител, пощенски служител, офицер през войната, кмет на Лопушанската комуна и секретар на районния партиен комитет.

В първите години след Първата световна война Лопушна е сред селата в Берковско с най-силно влияние на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). На 28 август 1923 година селото е посетено от министър-председателя Александър Цанков, който заплашва с репресии местните комунисти в случай на въоръжени действия от тяхна страна срещу правителството.[2]

От музея се отива на площада, случилото се на който на 5 септември 1923 г. дава сюжет на Антон Страшимиров да напише своето „Хоро“. На 5 септември пристига шпицкомандата на полковник Кузманов. С приклади и тояги те изкарват населението на площада и започва кървава трагедия. Лопушанци твърдо посрещат куршумите. Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада, където следва заповед „Музика. Хоро. Всички да плюят върху труповете и да играят хоро!“. Потресените хора не се помръдват. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите си, тъпчат с ботушите си и заставят жени и деца с невиждащи от сълзи очи да играят.[3]

ПолитикаРедактиране

ЗабележителностиРедактиране

След 1,5 km по шосето из долината се стига до Лопушанския манастир. Той е изграден през средата на XIX век върху развалините на стар манастир. Зад високите каменни стени се открива храмът „Йоан Кръстител“. Построен е от неграмотния майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма с размери, по-малки от тези на Рилския манастир. Влага обаче и характерните за този край архитектурни елементи – островърх завършек на 5-те кубета, голям 3-ъгълен фронтон на западната фасада, профилиран корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи. Иконите в храма са изработени от Никола и Станислав Доспевски. Централният иконостас е дело на самоковски майстори резбари, а резбата на 2-та малки иконостаса е близка до Калоферската школа. За основател на манастира се смята архимандрит Дионисий от Берковица, комуто Никола Доспевски прави голям маслен портрет.[4]

Редовни събитияРедактиране

ЛичностиРедактиране

ДругиРедактиране

Селото разполага с футболен отбор – „Шурданица“.

ИзточнициРедактиране

  1. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
  2. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 59.
  3. „От Петрохан до Лом“, М. Миланов
  4. „От Петрохан до Лом“, М. Миланов

Външни препраткиРедактиране