Битката при Щайнкирк – гравюра от същата 1692 г.
Улица Щайнкирк в Париж, в квартала Монмартър

Сражение от Деветгодишната война, състояло се в Испанска Нидерландия (днес Белгия) на 3 август 1692 г. между френската армия, командвана от херцог дьо Люксамбур и обединените англичани и холандци, начело с крал Уилям ІІІ.

От началото на войната французите имат надмощие в Нидерландия, благодарение на уменията на Люксанбур. На 5 юни, след 36-дневна обсада, французите превземат ключовата крепост Намюр и си отварят път към Брюксел. Това принуждава Уилям да действа, за да предпази града.[1] Със самочувствие от последната си победа в Ирландия (битката при Бойн), той придвижва армията си бързо през целия 2 август, търсейки французите. На сутринта на следващия ден изненадата е постигната: неговият 15-хиляден авангард напада спящия лагер на Люксамбур при градчета Щайнкирк (Стеенкерке), загиват много французи. Позициите на Люксамбур обаче са силни и той спокойно организира силите си за съпротива. Ключова роля изиграват швейцарските наемници, които задържат осем английски полка, начело с Хю Макей с цената на живота си.[2] В това време пристигат останалите френски войски и в кървава битка със стрелба отблизо и атака на щик облъскват англичаните с тежки загуби. Битката продължава часове наред, докато следобед съюзническата армия отстъпва в безпорядък.

Уилям изгубва 8000 души, половината от които англичани, включително генерал Макей.[3] Впоследствие съюзниците се раздират от взаимни обвинения. Англичаните държат отговорен германския контингент за големите загуби, задето не се е притекъл навреме на помощ. Французите – несъмнените победители[4] – не се възползват от успеха си, тъй като за тях е достатъчно да осигурят властта си в Намюр. Битката остава без решаващо значение, а на следващата година е последвана от друго важно сражение – при Неервинден.

БележкиРедактиране

  1. David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 418
  2. Ibid.
  3. Richard Lodge, The History of England. From the Restoration to the Death of William III (1660-1702), London 1910, p. 379
  4. The Cambridge Modern History, vol. 5, Cambridge 1908, p. 60