Щефан Хел

германски физик

Щефан Валтер Хел (на немски: Stefan Walter Hell) е германски физик от румънски произход, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г. заедно с Ерик Бециг и Уилям Мьорнър за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.[1]

Щефан Хел
Stefan Hell
германски физик
Роден
Учил вХайделбергски университет
Научна дейност
Областфизикохимия
Работил вЕвропейска лаборатория за молекулярна биология
Гьотингенски университет
Хайделбергски университет
Награди Нобелова награда за химия (2014)
Семейство
Уебсайтnanobiophotonics.mpibpc.mpg.de
Щефан Хел в Общомедия

Ранен живот и образование редактиране

Хел е роден на 23 декември 1962 г. в Арад, Румъния, в семейството на банатски шваби. Баща му е инженер, а майка му е учителка. Израства в близкия град Сънтана,[2][3] където завършва основното си образование през 1977 г.[4] След това учи една година в Тимишоара, преди да замине с родителите си за Западна Германия през 1978 г.[5] Там семейството се заселва в Лудвигсхафен.[4] През 1981 г. е приет в Хайделбергския университет, където през 1990 г. завършва докторантурата си по физика на тема „Изобразяване на прозрачни микроструктури в конфокален микроскоп“.[6]

Научна дейност редактиране

След като завършва висшето си образование, за кратко време работи като независим изобретател, подобрявайки разделителната способност на конфокални микроскопи. В периода 1991-1993 г. работи в Европейската лаборатория за молекулярна биология в Хайделберг,[7] където успява да демонстрира принципите на своя 4Pi микроскоп. В периода 1993-1996 г. работи като ръководител на научен екип в департамента по медицинска физика на Университета Турку (Финлдания).[8] Там той разработва техника за STED микроскопия.[9] След това е назначен за шест месеца като гост-учен в Оксфордския университет.[8] През 1996 г. е хабилитиран в Хайделбергския университет. На 15 октомври 2002 г. става директор на Института по биофизическа химия „Макс Планк“ в Гьотинген,[10] където е сред основателите на департамента по нанобиофотоника. От 2004 г. е почетен професор по експериментална физика в Гьотингенския университет.[11]

С напредването и подобряването на методите за микроскопия, той успява да докаже, както теоретично, така и експериментално, че разделителната способност на флуоресцентните микроскопи може да бъде значително увеличена. По това време тя е ограничена теоретично от дължината на вълната на използваната светлина (над 200 нанометра). Още от работата на Ернст Карл Абе през 1873 г. това ограничение се е считало за непреодолимо. За това си постижение през 2014 г. е удостоен с Нобелова награда за химия. Така той става вторият нобелов лауреат от банатската швабска общност (след Херта Мюлер).[1]

Източници редактиране

  1. а б Nobelprize.org // Посетен на 11 юни 2017.
  2. ((ro)) Răzvan Băltăreţu, "Un cercetător născut în judeţul Arad este printre câştigătorii premiului Nobel pentru chimie", Adevărul, 8 октомври 2014
  3. Andreea Ofiţeru, "Stefan W. Hell, pentru Gândul: 'Am avut profesori extraordinari în România'", Gândul, 9 октомври 2014
  4. а б ((ro)) Andreea Pocotila, "Fizicianul premiat cu Nobelul pentru chimie vorbește românește și ține legătura cu mediul științific din țara noastră", România Liberă, 8 октомври 2014
  5. ((ro)) Stefan Both, "Stefan W.Hell, al doilea elev de la Liceul 'Nikolaus Lenau' din Timişoara care a câştigat un Nobel", Adevărul, 8 октомври 2014
  6. Curriculum Vitae // Архивиран от оригинала на 2007-10-25. Посетен на 11 юни 2017.
  7. NanoBiophotonics - Stefan W. Hell's Personal Profile // Архивиран от оригинала на 2008-03-02. Посетен на 11 юни 2017.
  8. а б Deutscher Zukunftspreis // Архивиран от оригинала на 2007-10-25. Посетен на 11 юни 2017.
  9. MPI für biophysikalische Chemie: Hell für Deutschen Zukunftspreis 2006 nominiert // Архивиран от оригинала на 2012-02-04. Посетен на 11 юни 2017.
  10. Max film // Архивиран от оригинала на 2006-10-03. Посетен на 11 юни 2017.
  11. Hell, Stefan, Prof. Dr. Dr. h.c. mult. // Göttingen Graduate School for Neurosciences, Biophysics, and Molecular Biosciences. Посетен на 3 декември 2015.