Ържаново (община Струга)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за стружкото село. За тиквешкото вижте Ържаново (община Кавадарци).

Ържаново (в литературата по-често срещано като Ържано или Ѫржано, на македонска литературна норма: 'Ржаново) е село в Северна Македония, в община Струга.

Ържаново
’Ржаново
— село —
Поглед на селото ’Ржаново (1).jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4° с. ш. 20.7° и. д.
Ържаново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Малесия
Надм. височина 1271 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 6338
Ържаново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.

ИсторияРедактиране

В XIX век Ържаново е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ържане (Aryané) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 108 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ържано има 360 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ържано има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[4]

Църквата в селото е „Света Неделя“,[5] изписана от майстори от Гари.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Ържаново
  •   Миладин Арански, български революционер, деец на ВМОРО, роден в село Аран, Охридско, което може би е Ържано или Орман.[7]
  •   Петър Новев, български революционер и емигрантски деец

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  5. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
  6. ’Ржаново. // Роднокрајски записи. Посетен на 8 февруари 2016. Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.