Уелс

част от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
(пренасочване от Южен Уелс)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уелс.

Уелс (на английски: Wales; на уелски: Cymru – Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Уелс
Wales
Знаме
      
Герб
Местоположение на УелсМестоположение на Уелс
Страна  Великобритания
Адм. център Кардиф
Площ 20 779 km²
Население 3 153 000 души (2019 г.)
152 души/km²
Графства 9
Градове 3
Графства-райони 10
Монарх Елизабет II
БВП (2018) 87 млрд. евро
27 874 евро/човек
Езици английски, уелски
Часова зона UTC+0 (UTC+1; ЛЧВ)
Телефонен код +44
ISO 3166-2 GB-WLS
Официален сайт wales.com
Уелс в Общомедия

Разположен е в югозападната част на Великобритания и по суша граничи с Англия на изток, а от всички други страни е ограден с морета. Известен е като Земята на песента.

През годините Уелс е имал различни принцове. Понастоящем принц на Уелс е принц Чарлз, първи престолонаследник на британската корона. За принцеса на Уелс, въпреки смъртта си, се признава Даяна Спенсър (първата съпруга на принц Чарлз). Съпругата на принца – Камила, реално носи тази титла, но обикновено се представя пред обществото с някоя от другите си титли.

Обединение с АнглияРедактиране

Средновековен Уелс е рядко обединяван, като е бил под властта на различни местни княжества. Когато норманите нахлуват в Англия, те започват да застрашават сравнително слабите граници на Уелс и традиционно разединените уелсци се обединяват около водачи като Лиуелин Велики.

Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е Едуард I. За да умиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. След закон от 1536 г. политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено.

Уелс граничи с английските графства Чешър, Шропшър, Херефордшър и Глостършър на изток, с Бристолския канал на юг, канала Свети Георги на югозапад и с Ирландско море на запад и север. Терминът „Княжество Уелс“ (Principality of Wales) е неофициалното име, но е често използвано в ежедневната практика.

През 1955 г. кралица Елизабет II обявява Кардиф за столица на Уелс, докато през Средновековието сградата на Уелския парламент е била в град Карнарвън, като традицията за това е била поставена от Оуайн Глиндур (Owain Glyndŵr). Той е провъзгласен за Принц на Уелс през 1404 г. в присъствието на гости от Франция, Испания и Шотландия. Това е единственият период, в който Уелс е била независима държава със собствено управление.

АвтономияРедактиране

През 1999 г. е създадена Националната асамблея на Уелс (National Assembly for Wales), която има правомощия, дадени от правителството на Великобритания. Тези правомощия са потвърдени и чрез Втория акт на Уелската асамблея през 2006 г.

Население и градовеРедактиране

Населението на Уелс през 2001 г. възлиза на 2 903 085 души, които са се увеличили на 2 958 876 съобразно проучванията през 2005 г. Това би класирало Уелс на 132-ро място в света по население, ако бе независима държава.

Според данните от 2001 г. 96% от хората са бели британци и 2,1% с различен цвят на кожата (най-често от азиатски произход). Повечето от хората с различен цвят на кожата живеят в районите на Кардиф и Суонзи.

Градове с най-много жители в Уелс към 2005 г.:

Географска характеристикаРедактиране

 
Карта на Уелс

Уелс е разположен в западната част на остров Великобритания, на едноименния полуостров. На юг бреговете му се мият от водите на Бристолския залив, на север – от Ирландско море, а на запад – от заливите Кардиган и Карнарвон, части от протока Сейнт Джордж. Бреговата му линия с дължина около 1200 km (750 мили) е силно разчленена, като бреговете му са предимно ингресионни и скалисти. Към територията на Уелс принадлежат и няколко острова, най-голям от които е Ангълси, край северозападните му брегове. Голяма част от територията на страната е заета от Камбрийските планини (връх Сноудън 1085 m). По-голямата част от населението и индустриалните центрове са в Южен Уелс – Кардиф, Суонзи, Нюпорт, Мърдър Тидфил и др., където е развито въглищното производство (Южноуелски въглищен басейн). Климатът е умерен, морски. Средна януарска температура 5 – 6°С, средна юлска 15 – 17°С. Най-високата измерена температура е 35,2 °C (95,4 °F) на моста „Хардън Бридж“ при град Хардън на 2 август 1990 г., а най-ниската -23,3 °C (-10 °F) в Рейъдър на 21 януари 1940 г. Годишната сума на валежите варира от 750 до 1500 mm, а в планини на места надхвърля 2500 mm. Високите части са заети от торфени блата, пасища и мочурища, а по долините на реките и предпланинските части се срещат отделни малки горички съставени от дъб, бук и ясен. На територията на страната функционират два национални парка „Брекон-Биконс“ и „Сноудония“.[1]

Административно делениеРедактиране

Уелс е разделен на 22 единни власти (унитарни единици), които предоставят административни услуги на местно ниво, като образование, социални дейности, екология, транспортни услуги. „Единните власти“ са основните административни подразделения в Уелс и биват:

  • 9 графства (на английски counties),
  • 3 града и
  • 10 графства-района (county boroughs),

въпреки че всички имат еднакви пълномощия. Възникват с акт на правителството на Уелс на 1 април 1996.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране