Южна копривка
Южната копривка (Celtis australis) е листопадно, широколистно дърво, което принадлежи към разред Розоцветни (Rosales), семейство Конопови (Cannabaceae). Среща се в Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия.
| Копривка | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Копривка в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
: Естествена среда.
✖ : Изолирана популация.
▲ : Въведена популация (чрез синантропия).
Описание редактиране
Южната копривка се ползва като декоративно дърво при средиземноморски климат, където може да живее до 600 години. Цени се за дълголетието си и устойчивостта си към замърсяването на въздуха.
Докато се развива, придобива заоблена и разперена форма и може лесно да достигне от 15 до 25 м височина и от 8 до 10 м диаметър в естествената си среда. В по-хладни зони обаче запазва по-малки размери.
Стволът е прав и тънък и достига лесно 1 м. Кората е сивкава, покрита с издатини и е сходна с тази на бука.
Листата са грапави, асиметрични в основата си, овални, назъбени и редуващи се, като имат три жилки, започващи от основата им. Формата им напомня тази на листата на копривата. Дълги са 5-15 см. През цялата година са тъмно зелено-сиви, а преди да паднат през есента избледняват до светложълто.
Плодът е малък (широк 10-12 мм), костилков, тъмнолилав и годен за консумация. Изключително популярен сред птиците и другите диви животни.
Източници редактиране
- ↑ Celtis australis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)