Южна копривка

вид растение

Южната копривка (диалектно дива маслинка, кочеджик, на латински: Celtis australis) е листопадно, широколистно дърво, което принадлежи към разред Розоцветни (Rosales), семейство Конопови (Cannabaceae). Среща се в Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия.

Копривка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Конопови (Cannabaceae)
род:Celtis
вид:Копривка (C. australis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Копривка в Общомедия
[ редактиране ]
Листа и плодове
Разпространение на Celtis australis (южна копривка)
     : Естествена среда.
 : Изолирана популация.
 : Въведена популация (чрез синантропия).

Описание

редактиране

Южната копривка се ползва като декоративно дърво при средиземноморски климат, където може да живее до 600 години. Цени се за дълголетието си и устойчивостта си към замърсяването на въздуха.

Докато се развива, придобива заоблена и разперена форма и може лесно да достигне от 15 до 25 м височина и от 8 до 10 м диаметър в естествената си среда. В по-хладни зони обаче запазва по-малки размери.

Стволът е прав и тънък и достига лесно 1 м. Кората е сивкава, покрита с издатини и е сходна с тази на бука.

Листата са грапави, асиметрични в основата си, овални, назъбени и редуващи се, като имат три жилки, започващи от основата им. Формата им напомня тази на листата на копривата. Дълги са 5-15 см. През цялата година са тъмно зелено-сиви, а преди да паднат през есента избледняват до светложълто.

Плодът е малък (широк 10-12 мм), костилков, тъмнолилав и годен за консумация. Изключително популярен сред птиците и другите диви животни.

Източници

редактиране
  1. Celtis australis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)