Отваря главното меню
Юлиан Цабар
самарянски бунтовник
Роден: ?
Починал: 531 г.

Юлиан Цабар (или Юлиан бен Сабар) е месиански водач на самаряните, който оглавява неуспешно въстание срещу Източната Римска империя в началото на VI век.

През 529 година самаряните започват въстание. Прокопий Кесарийски сочи като причина за него забраната на тяхната религия, а Кирил Скитополски – по-трайни напрежения между тях и християните.[1]

Юлиан Цабар се обявява за цар на Израил по примера на Иеровоам и оглавява самарянска войска, която напада градовете Скитопол, Кесария, Самария, Витлеем и Емаус. През 530 година той вече е установил контрол над практически цяла Самария. Въстанието е съпътствано от масови убийства на християни и разрушаване на християнски църкви.[2]

След като император Юстиниан I си осигурява подкрепата на Гасанидите, през 531 година въстанието е потушено.[3] Десетки хиляди самаряни са избити или продадени като роби в целия Близък изток.[2] Според Теофан Изповедник самият Юлиан Цабар е обезглавен.

БележкиРедактиране

  1. Crown, Alan David et al. A companion to Samaritan studies. Coronet Books, 1993. p. 140. (на английски)
  2. а б Crown, Alan David. The Samaritans. Coronet Books, 1989. p. 74-75. (на английски)
  3. Shahîd, Irfan. Byzantium and the Arabs in the Sixth Century, Volume 2, Part 2. Harvard University Press, 2010. p. 8. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Julianus ben Sabar“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.