Отваря главното меню

Теофан Изповедник е аристократичен, но аскетичен византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието. В Българската православна църква и Римокатолическата църква той се почита на 12 март, а в някои православни църкви – на 25 март. Да не се смесва със св. Теофан Изповедник (Начертани), епископ Никейски († 847), който се чества на 11 октомври.

св. Теофан Изповедник
Ромейски летописец

Роден
758 г.
Починал
818 г. (60 г.)
Научна дейност
Област История
Теофан Изповедник в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Теофан е роден в Константинопол от богати и аристократични родители-иконолюбци – Исак, имперски управител на островите в Бяло море, и Теодора, за чието семейство няма сведения. Тъй като рано остава сирак византийският император Константин V Копроним (741 – 775) се погрижва за обучението и възпитанието му в императорския двор. Теофан получава няколко служби под негово управление. Хрониката му запазва жив детски спомен за айсбергите, получени при разтопяването на замръзналото Черно море и плаващи край Константинопол през февруари 764 г.

Жени се на 12-годишна възраст, но убеждава жена си да живее в девственост и през 799 г. след смъртта на тъста му те се разделят по взаимно съгласие, за да водят религиозен живот, като тя избира един манастир на остров близо до Константинопол, а той отива в манастир, наречен „Полихрон“ в окръга Сигиан (Сигриано) близо до Кизик от азиатската страна на Мраморно море. По-късно той построява манастир в собствените си земи на остров Калоним (сега Каломио).

След шест години се завръща в Сигриано и основава манастир, известен с името „На голямата площ“, и го управлява като игумен. Като такъв той посещава Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. и подписва указите му в защита на свещените икони.

Когато император Лъв V Арменец (813 – 820) подновява иконоборството, той заповядва Теофан да бъде доведен в Константинопол и съден за отказа му да отхвърли решенията на събора, но напразно. Теофан е хвърлен в тъмница и в продължение на две години търпи жестоко отношение. След това през 817 г. той е прогонен в изгнание на о-в Самотраки, където, съкрушен от страданията, живее само 17 дни и след смъртта му, вероятно на 12 март – денят, в който се почита в Римския мартирологий.

ХронографиятаРедактиране

„Хронографията“ (Животоописания на византийските царе) на св. Теофан, написана като продължение на летописа на синкела Георги е един от основните и най-важни извори за историята на Първото българско царство. Един от източниците, ползвани при съставянето и е хрониката на Йоан Малала, византийски хронист от сирийски произход. По нареждане на василевсa Константин VII Багренородни e написано продължение на „Хронографията“.

Откъси от „Хронография“, които се отнасят до българите:

  • В тази година (501 – 502), така наречените българи, за които дотогава никой нищо не бил чувал [1] нахлули в Илирия и Тракия...

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Всъщност българите били съюзници на Византия още от 480 г., но към края на века започвали да опустошават териториите ѝ.

ИзданияРедактиране