Отваря главното меню

Юлиус Дорпмюлер (на немски: Julius Heinrich Dorpmuller) (24 юли 1869 – † 5 юли 1945) е германски политик (райхсминистър на транспорта (2 февруари 1937 – 23 май 1945) и райхсминистър на пощите (2 май – 23 май 1945)) и железопътен инженер (генерален директор на „Дойче Райхсбан“, 3 юли 1926 – 23 май 1945).

Юлиус Дорпмюлер
Bundesarchiv Bild 183-E00795, Julius Dorpmüller.jpg
Райхсминистър на транспорта
Мандат 2 февруари 1937 – 23 май 1945 г.
Предшественик Паул фон Елц-Рюбенах
Райхсминистър на пощите
Мандат 2 май – 23 май 1945 г.
Предшественик Вилхелм Онезорге
Лични данни
Роден
Починал
5 юли 1945 г. (на 75 г.)
Националност Германия
Религия Лутеранство
Полит. партия NSDAP (1941 – 1945)
Професия инженерполитик
Военна служба
Години 1917 – 1918
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер
Военно звание ?
Войни/Битки Първа световна война
Портал Портална икона Втора световна война
Юлиус Дорпмюлер в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранен животРедактиране

Юлиус Дорпмюлер е роден на 24 юли 1869 г. в Вупертал, провинция Рейн-Вестфалия, Германска империя. През 1893 г. завършва „Висше техническо училище“ в гр. Аахен и още през същата година е приет в държавна служба. През 1898 г. е държавен служител в железопътна дирекция – Саарбрюкен, през 1903 г. – инспектор на цялата железница, а през 1907 г. – консултант на китайското правителство по въпроса на железопътното строителство и главен инженер на държавните китайски железници, отговарящ за изграждането на около 700 km железница.

В края на Първата световна война поради военни обстоятелства е принуден да напусне Китай.

Завръща се в Германия и след демобилизацията през 1919 г. е старши строителен съветник на есенската железница. През 1922 г. е заместник-президент и президент на имперската железница, а между 1925 и 1926 г. – директор на германския „Дойче Райхсбан“ (Имперска железница). От юни 1933 г. е председател на административния съвет на сдружение „Имерски аутобан“ както и член на съвета по транспорта и академията по германско право.

Политическа дейностРедактиране

Почти цялата Втора световна война прекарва като райхсминистър на транспорта (1937 – 1945).

През 1945 г. е заловен и изпратен от британските части в лагер за военнопленници. Умира в плен на 5 юли 1945 г.[1]

Награди и отличияРедактиране

  • Почетен докторат по инженерство на Аахенския университет (1925)
  • Медал по строителство на Пруската академия (1934) златен
  • Германски „Орлов щит“ на Третия райх (1939)
  • Германски орден „За заслуга“ (1943) – рицарски кръст с мечове

Цитирана литератураРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((de)) Alfred Gottwaldt: Dorpmüllers Reichsbahn – Die Ära des Reichsverkehrsministers Julius Dorpmüller 1920 – 1945. EK-Verlag, Freiburg 2009, ISBN 978-3-88255-726-8.
  • ((de)) Alfred Gottwald: Julius Dorpmüller, Die Reichsbahn und die Autobahn. Argon Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87024-330-9.
  • ((de)) u.a. Dirk Böndel, Alfred Gottwaldt: Ich diente nur der Technik. Sieben Karrieren zwischen 1940 и 1950, Band 13 der Schriftenreihe des Museums für Verkehr und Technik (Deutsches Technikmuseum Berlin), Nicolai Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87584-549-8.
  • ((de)) Erwin Massute: Dorpmüller, Julius. в: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, с. 84 п.

БележкиРедактиране

  1. Hans Bock, Franz Garrecht Julius Dorpmuller – Ein Leben fur die Eisenbahn. – Purgen: Ritzau, Verlag Zeit und Eisenbahn, 1996. 280 с.

Външни препраткиРедактиране