Юлиус Дорпмюлер
Юлиус Дорпмюлер (на немски: Julius Heinrich Dorpmuller) (24 юли 1869 – † 5 юли 1945) е германски политик (райхсминистър на транспорта (2 февруари 1937 – 23 май 1945) и райхсминистър на пощите (2 май – 23 май 1945)) и железопътен инженер (генерален директор на „Дойче Райхсбан“, 3 юли 1926 – 23 май 1945).
| Юлиус Дорпмюлер | |
 | |
| Райхсминистър на транспорта | |
| Мандат | 2 февруари 1937 – 23 май 1945 г. |
|---|---|
| Предшественик | Паул фон Елц-Рюбенах |
| Райхсминистър на пощите | |
| Мандат | 2 май – 23 май 1945 г. |
| Предшественик | Вилхелм Онезорге |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | Германия |
| Религия | лутеранство |
| Полит. партия | NSDAP (1941 – 1945) |
| Професия | инженер • политик |
| Военна служба | |
| Години | 1917 – 1918 |
| Преданост | .svg){kind=small} Германска империя |
| Род войски | .svg){kind=small} Райхсхер |
| Военно звание | ? |
| Войни/Битки | Първа световна война |
Портал  Втора световна война | |
| Юлиус Дорпмюлер в Общомедия | |
Биография редактиране
Ранен живот редактиране
Юлиус Дорпмюлер е роден на 24 юли 1869 г. в Вупертал, провинция Рейн-Вестфалия, Германска империя.
През 1893 г. завършва Висшето техническо училище в гр. Аахен и още през същата година е приет в държавна служба. През 1898 г. е държавен служител в железопътна дирекция в Саарбрюкен, през 1903 г. – инспектор на цялата железница, а през 1907 г. – консултант на китайското правителство по въпроса на железопътното строителство и главен инженер на държавните китайски железници, отговарящ за изграждането на около 700 km железница.
В края на Първата световна война поради военни обстоятелства е принуден да напусне Китай.
Завръща се в Германия и след демобилизацията през 1919 г. е старши строителен съветник на Есенската железница. През 1922 г. е заместник-председател и председател на имперската железница, а между 1925 и 1926 г. – директор на германския железопътна компания „Дойче Райхсбан“ (Имперска железница). От юни 1933 г. е председател на административния съвет на сдружение „Имерски аутобан“ както и член на съвета по транспорта и академията по германско право.
Политическа дейност редактиране
Почти цялата Втора световна война прекарва като райхсминистър на транспорта (1937 – 1945).
През 1945 г. е заловен и изпратен от британските части в лагер за военнопленници. Умира в плен на 5 юли 1945 г.[1]
Награди и отличия редактиране
- Почетен докторат по инженерство на Аахенския университет (1925)
- Медал по строителство на Пруската академия (1934) златен
- Германски „Орлов щит“ на Третия райх (1939)
- Германски орден „За заслуга“ (1943) – рицарски кръст с мечове
Цитирана литература редактиране
Библиография редактиране
- ((de)) Alfred Gottwaldt: Dorpmüllers Reichsbahn – Die Ära des Reichsverkehrsministers Julius Dorpmüller 1920 – 1945. EK-Verlag, Freiburg 2009, ISBN 978-3-88255-726-8.
- ((de)) Alfred Gottwald: Julius Dorpmüller, Die Reichsbahn und die Autobahn. Argon Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87024-330-9.
- ((de)) u.a. Dirk Böndel, Alfred Gottwaldt: Ich diente nur der Technik. Sieben Karrieren zwischen 1940 и 1950, Band 13 der Schriftenreihe des Museums für Verkehr und Technik (Deutsches Technikmuseum Berlin), Nicolai Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87584-549-8.
- ((de)) Erwin Massute: Dorpmüller, Julius. в: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, с. 84 п.
Бележки редактиране
- ↑ Hans Bock, Franz Garrecht Julius Dorpmuller – Ein Leben fur die Eisenbahn. – Purgen: Ritzau, Verlag Zeit und Eisenbahn, 1996. 280 с.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Юлиус Дорпмюлер
