Юлиян Антонов

български преводач

Юлиян Щилянов Антонов е български преводач от английски език и библиотекар.

Юлиян Антонов
български преводач
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Професия преводач, библиотекар
Работил в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

БиографияРедактиране

Роден е през 1955 г. Работи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Умира на 31 юли 2019 г. в София.

БиблиографияРедактиране

Информацията в списъка подлежи на допълване.

ПреводиРедактиране

  • Рудолф Щайнер, „Теософия“. Превод от английски Юлиян Антонов. Плевен: Евразия-Абагар, 1991, 148 с.
  • Марион Уейнстейн, „Земна магия: Книга на сенките, посветена на богинята Диана“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Силует 33, 1995.
  • Паул Тилих, „Мъжеството да бъдеш“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Славика, 1995, 206 с.
  • Дорийн Валиенте, „Вещици от бъдещето“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Златорогъ, 1998.
  • „Сияйната пирамида: Девет разказа за паранормалното“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Златорогъ, 1999.
  • Алън Уотс, „Мит и религия“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: ЛИК, 2000.
  • Алън Уотс, „Културата на контракултурата“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: ЛИК, 2001.
  • Джон Пъркинс, „Психонавигация: Техники за пътуване извън времето“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: ЛИК, 2001.
  • Питър Луис, „Митове и легенди за бойните изкуства“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: ЛИК, 2001.
  • Кен Уилбър, „Без граници“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: ЛИК, 2002.
  • Терънс Маккена, „Храната на боговете. Радикална история на растенията, дрогите и човешката еволюция“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Гносис, 2003.
  • Терънс Маккена, „Истински халюцинации“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: ЛИК, 2003.
  • Джон Кабат-Зин, „Където и да идеш, ти си там: Медитацията в твоя всекидневен живот“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2004, 288 с. ISBN 954-321-021-7
  • Т. Харв Екър, „Мисли като милионер и ще станеш милионер“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2006. ISBN 978-954-321-207-1
  • Джаред Даймънд, „Пушки, вируси и стомана: Какво определя съдбините на човешките общества“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: ИК „Изток-Запад“, 2006, 624 с. (ISBN 954-321-262-7)
  • Джаред Даймънд, „Колапсът: Човешките общества между успеха и провала“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2007, 776 с. (ISBN 978-954-321-347-4).[1]
  • Ричард Докинс, „Делюзията Бог“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2008, 492 с. ISBN 978-954-321-421-1[2]
  • „Джобна енциклопедия на поверията“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-625-3
  • Даниел Голман, „Новата социална интелигентност“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2010.
  • Бърнард Луис, „Асасините“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2011, 198 с. ISBN 978-954-321-827-1
  • Робърт Грейвс, „Бялата богиня“. Изследване. Превод от английски Юлиян Антонов. Превод на стиховете Кристин Димитрова. София: Изток-Запад, 2011, 792 с.[3]
  • Майкъл Полан, „Правилата на храната“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2011. ISBN 978-954-321-816-5[4][5]
  • Сюзън Зонтаг, „За фотографията“. Превод от английски Христина Кочемидова, Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2013, 224 с.
  • Карън Армстронг, „Историята на Бог“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2013.
  • Моше Фелденкрайс, „Осъзнаване чрез движение“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2013.
  • Алън Уотс, „Дао на водата“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2014. ISBN 978-619-152-508-9[6]
  • Евгения Завадска, „Шътао и неговите беседи за живописта“. Превод от руски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2014. ISBN 978-619-152-387-0[7][8]
  • Сюзън Зонтаг, „Да гледаш болката на другите“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-589-8[9][10]
  • Майкъл Пилсбъри, „Стогодишният маратон: Тайната стратегия на Китай за изместването на Америка като световна суперсила“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-672-7[11]
  • Йе Лан и Джу Лянджъ, „Срещи с китайската култура“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2017, 296 с.
  • Филип Капло, „Трите стълба на дзен (ново непроменено издание)“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2020. ISBN 978-619-01-0639-5[12]

Признание и наградиРедактиране

  • През 2015 г. става носител на годишната награда на Съюза на преводачите в България в раздел „Награда за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика“ за превода на „Да гледаш болката на другите“ на Сюзън Зонтаг.[13][14][15]

ИзточнициРедактиране

  1. Цветан Цветанов, „Цивилизациите между апогея и упадъка“, рец. във в. „Монитор“, 18 август 2007 г.
  2. „Делюзията Бог“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  3. Предговор и съдържание на „Бялата богиня“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  4. Откъс от „Правилата на храната“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  5. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в-к „Култура“, бр. 11 (2894), 25 март 2011.
  6. Откъс от „Дао на водата“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  7. Откъс от „Шътао и неговите беседи за живописта“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  8. Откъс от „Шътао и неговите беседи за живописта“, Slovesa.net, 25 март 2014.
  9. Откъс от „Да гледаш болката на другите“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  10. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в-к „Култура“, бр. 9 (3066), 6 март 2015.
  11. Откъс от „Стогодишният маратон“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  12. Откъс от „Трите стълба на дзен“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  13. „2015.09.30 – Годишни награди за превод“, сайт на Съюза на преводачите в България, 30 септември 2015.
  14. Теодора Цанкова, „Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2015 г.“, блог на Съюза на преводачите в България, 1 октомври 2015.
  15. „Годишни награди на Съюза на преводачите в България“, в-к „Култура“, бр. 34 (3091), 9 октомври 2015.

Външни препраткиРедактиране