Юлия Петровна Вревска (на руски: Юлия Петровна Вревская) е руска баронеса, деятелка на Руския Червен кръст. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Медицинска сестра доброволка в Действащата руска армия на Балканския полуостров.

Юлия Вревска
руска баронеса
Родена
25 януари 1838 година
Полтавска губерния, Руска империя
Починала
24 януари 1878 година (стар стил) (39 г.)
ПогребанаБългария
Юлия Вревска в Общомедия
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

БиографияРедактиране

Юлия Вревска е родена на 25 януари 1838 г. или 1841 г. в град Лубни, Полтавска губерния, в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски. Омъжва се за генерал-лейтенант барон Иполит Вревски през 1856 г. Съпругът ѝ е убит в Кавказката война при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). При обявяването на войната продава бащиното си имение „Стàрици“ (Старицы) в Орловска губерния, като със събраните пари набира доброволчески отряд от 22 медицински сестри и доктори. През април 1877 г. пристигат в Кишинев в Действащата армия.

От 19 юни заедно със своята приятелка Мария Неелова започват като медицински сестри от Червения кръст в 45-а военно-полева болница в град Яш в княжество Молдова. Командирована е във военните лазарети, обслужващи частите на Западния отряд при втората и третата атака на Плевен.

Преместена е в 48-а военна болница в село Бяла (Русенско) на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на петнист тиф. Агонията ѝ продължава две седмици, като през това време от страх да не се заразят, не я посещава нито един лекар. При баронесата идват единствено болните, за които тя самата се е грижела. На 24 януари 1878 г. умира в с. Бяла на 39 години, ден преди 40-ата си годишнина. Погребана е край православния храм с униформата на милосърдна сестра от същите болни войници, които са се грижили за нея до смъртта ѝ. [1] След погребението пристига един от братята ѝ с намерението да пренесе тялото ѝ до Сергиевия манастир в Петерхоф. Тръгва си сам, а баронеса Юлия Вревска — „Розата на Русия“ — остава завинаги в България, която е чувствала като своя втора родина. [2]

 
Надгробният паметник на Юлия Вревская в град Бяла

СемействоРедактиране

  • баща - Peter Warpachowski,
  • майка - Karoline Ivanovna Varpachovskaij,
  • съпруг - Ипполит Александрович Вревский,
  • брат - Иван Петрович Варпаховский,
  • сестра - Наталья Петровна Вревская,
  • брат - Евгений Петрович Варпаховский,
  • брат - Петр Петрович Варпаховский,
  • брат - Владимир Петрович Варпаховский.[3]
 
Статуята на баронеса Юлия Вревска в град Бяла

ПаметРедактиране

  • Юлия Вревска е близка на френския писател Виктор Юго и руския писател Иван Тургенев, който ѝ посвещава стихотворението в проза „Памяти Ю. П. Вревской“ (1878).
  • В чест на 100-годишнината от Освобождението на България е заснет игрален филмЮлия Вревска“ на СССР и България (1977).
  • Гробът с надгробен паметник на милосърдните сестри от 48-а военно-временна болница Мария Неелова и баронеса Юлия Вревска е в двора на музея в центъра на гр. Бяла (Русенско).
  • Недалеч от надгробния паметник в центъра на гр. Бяла (Русенско) е издигната статуя на баронеса Юлия Вревска.
  • Болницата в град Бяла е наименувана „Юлия Вревска“.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране