Яш
Тази статия е за града. За окръга вижте Яш (окръг).
Яш (на румънски: Iași) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия. Яш е административен център на окръг Яш. Населението е 290 422 души (2011 г.) [1], което го нарежда на четвърто място в страната. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на Прут.
Яш Iași | |
---|---|
— град — | |
![]() Дворецът на културата | |
Страна | ![]() |
Окръг | Яш |
Площ | 94 km² |
Надм. височина | 252 m |
Население | 290 422 души (2011) |
Първо споменаване | 6 октомври 1408 г. |
Пощенски код | 700 |
Телефонен код | 02 32 |
МПС код | IS |
Официален сайт | www.primaria-iasi.ro |
Яш в Общомедия |
ИсторияРедактиране
Град Яш е споменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 г. от молдовския владетел Александру чел Бун (Александру Добрия).
Името му вероятно идва от язигите или от узите, които придружават куманите.
Градът често е посещаван от молдовския двор. Около 1564 г. княз Александру Лапушняну, на чието име по-късно е наречена една от главните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш вече е бил известен културен център.
Яш е столица на Молдова в продължение на 3 века (1564 – 1862). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александру Лапушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.
Яш е опожарен от татарите през 1513, от османците през 1538 г. и от украински казаци през 1686 г.
По силата на Яшкия мирен договор втората Руско-турска война приключва през 1792 г. Гръцко въстание, предвождано от Александър Ипсиланти през 1821 г., води до атака на турците в 1822 г. През 1844 г. в града избухва голям пожар.
Учредителното събрание, което през 1861 г. взема решение да премести седалището на правителството в Букурещ, гласува да бъдат изплатени на града 148 150 пари на 10 вноски, но всъщност Яш не получава никакви пари.
Градът е преживявал множество кризисни моменти (ограбван и опожаряван от татарите и казаците, пострадал тежко през Втората световна война), но винаги се възражда.
НаукаРедактиране
В Яш се намира Яшкият университет – най-старият в Румъния, основан от княз Александър Йоан Куза през 1860 г. Днес в града има 5 университета.
КултураРедактиране
Яш е смятан от мнозина за културното „сърце“ на „Старото царство“ (т.е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава).
Тук гръцкият авантюрист Яков Басилик основава училище и лутеранска църква между 1561 и 1563 г.
През 1643 г. първата печатна книга, публикувана в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той създава и училище – първото, в което гръцкият бил изместен от майчиния език.
В яшката църква „Три светители“ се съхраняват от 1641 г. мощите на Петка Българска.
На един от хълмовете над Яш се намира построеният през XVII в. от княз Георги II Дука манастир Читъцуя.
НаселениеРедактиране
Известни личностиРедактиране
- Родени в Яш
- Никола Богориди (1820 – 1863), османски политик
- Михаил Когълничану (1817 – 1891), политик
- Даниел Панку (р. 1977), футболист
- Емил Раковица (1868 – 1947), изследовател
- Стефаница Лупу (1641 – 1661), княз
- Михаил Стурдза (1794 – 1884), княз
- Михай Унгуряну (р. 1968), политик
- Филип Гершкович (1906 – 1989), композитор
- Починали в Яш
- Димитър Агура (1849 – 1911), български историк
- Антиох Кантемир (1670 – 1726), войвода
- Йоан Караджани (1841 – 1921), фолклорист
- Григорий Потьомкин (1739 – 1791), руски политик
Побратимени градовеРедактиране
- Асют, Египет
- Атланта, САЩ
- Велико Търново, България
- Вилньов д'Аск, Франция
- Виница, Украйна
- Илиуполи, Гърция
- Ирбид, Йордания
- Исфахан, Иран
- Йерихон, Палестина
- Квебек, Канада
- Кишинев, Молдова
- Кожани, Гърция
- Монтерей, Мексико
- Морлупо, Италия
- Нацано, Италия
- Падуа, Италия
- Перистери, Гърция
- Поатие, Франция
- Рамле, Израел
- Родос, Гърция
- Сан Оресте, Италия
- Сиан, Китай
- Торита Тиберина, Италия
- Филачано, Италия
- Форано, Италия[източник? (Поискан преди 81 дни)]
ДругиРедактиране
- В Яш се намират мощите на Света Петка Българска
ИзточнициРедактиране
- ↑ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)