Яш
Тази статия е за града. За окръга вижте Яш (окръг).
Яш (на румънски: Iași) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на Прут. Яш е административен център на окръг Яш.
| Яш Iași | |
| — град — | |
  | |
 Дворецът на културата | |
  Яш | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Яш |
| Площ | 94 km² |
| Надм. височина | 252 m |
| Население | 290 422 души (2011) |
| Първо споменаване | 6 октомври 1408 г. |
| Пощенски код | 700 |
| Телефонен код | 02 32 |
| МПС код | IS |
| Официален сайт | www.primaria-iasi.ro |
| Яш в Общомедия | |
При преброяването през 2011 г. Яш има население от 290 422 жители и е четвъртият по големина град в Румъния. [1] Според Евростат, с население от 507 100 души (през 2019 г.), столичният район Яш е вторият по големина в Румъния след Букурещ. [2]
История редактиране
Град Яш е споменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 г. от молдовския владетел Александру чел Бун (Александру Добрия).
Името му вероятно идва от язигите или от узите, които придружават куманите.
Градът често е посещаван от молдовския двор. Около 1564 г. княз Александру Лапушняну, на чието име по-късно е наречена една от главните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш вече е бил известен културен център.
Яш е столица на Молдова в продължение на 3 века (1564 – 1862). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александру Лапушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.
Яш е опожарен от татарите през 1513 г., от османците през 1538 г. и от украински казаци през 1686 г.
По силата на Яшкия мирен договор втората Руско-турска война приключва през 1792 г. Гръцко въстание, предвождано от Александър Ипсиланти през 1821 г., води до атака на турците в 1822 г. През 1844 г. в града избухва голям пожар.
Учредителното събрание, което през 1861 г. взема решение да премести седалището на правителството в Букурещ, гласува да бъдат изплатени на града 148 150 пари на 10 вноски, но всъщност Яш не получава никакви пари.
Градът е преживявал множество кризисни моменти (ограбван и опожаряван от татарите и казаците, пострадал тежко през Втората световна война), но винаги се възражда.
Наука редактиране
В Яш се намира Яшкият университет – най-старият в Румъния, основан от княз Александър Йоан Куза през 1860 г. Днес в града има 5 университета.
Култура редактиране
Яш е смятан от мнозина за културното „сърце“ на „Старото царство“ (т. е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава).
Тук гръцкият авантюрист Яков Басилик основава училище и лутеранска църква между 1561 и 1563 г.
През 1643 г. първата печатна книга, публикувана в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той създава и училище – първото, в което гръцкият бил изместен от майчиния език.
В яшката църква „Три светители“ се съхраняват от 1641 г. мощите на Петка Българска, известна като Света Петка.
На един от хълмовете над Яш се намира манастирът Читъцуя, построен през XVII в. от княз Георги II Дука.
Население редактиране
- XVIII век : 30 000 – 50 000 [3]
- 1831: 59 880 души [3]
- 1859: 65 745 души [3]
- 1912: 75 229 души [4]
- 1900: 78 000 души
- 1930: 102 872 жители, от които 63 168 румънци, 34 662 евреи, 980 германци, 918 руснаци, 543 унгарци, 505 поляци, 340 цигани, 170 арменци и др.
Известни личности редактиране
- Родени в Яш
- Никола Богориди (1820 – 1863), османски политик
- Михаил Когълничану (1817 – 1891), политик
- Даниел Панку (р. 1977), футболист
- Емил Раковица (1868 – 1947), изследовател
- Стефаница Лупу (1641 – 1661), княз
- Михаил Стурдза (1794 – 1884), княз
- Михай Унгуряну (р. 1968), политик
- Филип Гершкович (1906 – 1989), композитор
- Починали в Яш
- Димитър Агура (1849 – 1911), български историк
- Антиох Кантемир (1670 – 1726), войвода
- Йоан Караджани (1841 – 1921), фолклорист
- Григорий Потьомкин (1739 – 1791), руски политик
Побратимени градове редактиране
Яш е побратимен със следните градове: [5][6]
Асют, Египет
Атланта, САЩ от 2001 г.
Велико Търново, България от 2003
Вилньов д'Аск, Франция от 2003
Виница, Украйна от 1993 г. (относително ограничени отношения поради затруднения в комуникацията; през 2005 г. контактът е възобновен чрез румънското посолство в Украйна)
Илиуполи, Гърция от 2003
Ирбид, Йордания
Исфахан, Иран от 1999
Йерихон, Палестина от 2003
Квебек, Канада
Кишинев, Молдова от 24 януари 2008- Кожани, Гърция
Монтерей, Мексико от 1993 г. (сравнително ограничени отношения поради затруднения в комуникацията; временно възобновяване на сътрудничеството през 2007 г.)
Морлупо, Италия от 1999- Нацано, Италия от 1999
- Падуа, Италия от 1995
- Перистери, Гърция от 2002
- Поатие, Франция от 1969
Рамле, Израел- Родос, Гърция
- Сан Оресте, Италия от 1999
Сиан, Китай от 1993- Торита Тиберина, Италия от 1999
- Филачано, Италия от 1999
- Форано, Италия
- Чернивци, Украйна от 2012 г.
Започнати са и преговори за побратимяване, без да бъдат завършени с Лиеж (Белгия) – 2002 г., Битоля (Северна Македония) – 2000, Калаврита (Гърция) – 2001, Флоренция (Италия) – 2004, Даежон (Южна Корея) – 2005, Нетания (Израел) – 2005 и Портланд (Орегон, САЩ) – 2006 г. [5]
Източници редактиране
- ↑ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 4 február 2014.)
- ↑ Population on 1 January by age groups and sex – functional urban areas // Евростат.
- ↑ а б в [Universitatea Al.I.Cuza Iași Ed. Litera, București 1971, pag. 9-10]
- ↑ A Handbook of Roumania
- ↑ а б ORAŞELE ÎNFRĂŢITE CU MUNICIPIUL IAŞI: Primaria Iaşi, Архив от оригинала от 18.8.2011 г.
- ↑ Община Яш, Официален сайт
