Юрий Бондарев
Юрий Васильевич Бондарев, роден на 15 март 1924 г. в Орск; † 29 март 2020 г. в Москва)[3] е съветски и руски писател.
| Юрий Бондарев Юрий Васильевич Бондарев | |
 21 май 2014 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Партия | КПСС (1944 г.) |
| Награди | Държавна награда на СССР (1977) Орден „Ленин“ (22 юни 1971) медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Октомврийска революция (7 август 1981) Червено знаме на труда (СССР) (18 март 1974) медал „За храброст“ (14 октомври 1943)[1] Медал „За отбраната на Сталинград“ Ленинска премия (1972) Орден „Ленин“ (14 март 1984) медал „За храброст“ (21 юни 1944)[2] Държавна награда на СССР (1983) орден „Велика Отечествена война“ |
| Литература | |
| Жанрове | роман, Повест, разказ, есе |
| Течение | социалистически реализъм |
| Уебсайт | |
| Юрий Бондарев в Общомедия | |
Kариера
редактиранеБондарев участва в Германо-съветската война. От 1944 г. е член на Комунистическата партия (тогава ВКП (б)) и през 1951 г. завършва Литературния институт „Максим Горки“.
Работата му обикновено се фокусира върху етични въпроси. Първият му том с разкази На голяма река („Край голямата река“) е публикуван през 1953 г. Неговият роман „Батальоните просят огън“ (1957) е адаптиран като телевизионен сериал през 1985 г., а романът му „Последните залпове“ (Последние залпы, 1959) е филмиран за киното през 1961 г. Участва и в сценария на петсерийния киноепичен филм „Освобождение“ .
На 31 август 1973 г. партийният вестник „Правда“ публикува отворено писмо, подписано от Бондарев, от група известни съветски писатели, критикуващи „антисъветските действия и поведение на Александър Солженицин и Андрей Сахаров“.[4]
Бондарев е член на Върховния съвет на СССР от 1984 до 1989 г. През 90-те години той принадлежи към комунистическо-националистическата опозиция срещу реформите на Борис Елцин и подписва i.a. Слово към народа, манифест против перестройката. Той публично сравнява политиката на перестройка на СССР със „самолет, който лети без да знае накъде“. През 1994 г. той отказва да приеме Ордена за приятелство на народите по случай 70-ия си рожден ден от президента Борис Елцин.[5]
Бондарев почива в Москва през пролетта на 2020 г., две седмици след 96-ия си рожден ден.
Литература
редактиране- Бондарев, Юрий. Горячий снег. Москва, Современник, 1975. с. 397. (на руски)
- Бондарев, Юрий. Горещ сняг. Пловдив, Христо Г. Данов, 1983. с. 413. (на български)
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.podvignaroda.ru
- ↑ www.podvignaroda.ru
- ↑ Умер писатель Юрий Бондарев // tass.ru. Посетен на 3 юли 2023.
- ↑ Правда, 31 август 1973, с. 3.
- ↑ Юрий Васильевич Бондарев // warheroes.ru. Посетен на 3 юли 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juri Wassiljewitsch Bondarew в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |