Митингът на гласността (на руски: Ми́тинг гла́сности) е първата публична политическа демонстрация в Съветския съюз след Втората световна война. Тя се провежда в Москва на 5 декември 1965 г. във връзка с предстоящия процес над писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел. Счита се, че демонстрацията отбелязва началото на движението за граждански права в Съветския съюз.[1]:с. 269[2]:с. 632:с. 632

Демонстрация редактиране

Предистория редактиране

През септември 1965 г. писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел са арестувани и обвинени, че са публикували антисъветски материали в чужбина. Обвинението твърди, че писанията представляват престъпление по член 70 от Наказателния кодекс на РСФСР, антисъветска агитация и пропаганда.

Докато повечето руски критици на процеса наблягат на проблемите за свободата на съвестта и творческата свобода, неколцина, оглавявани от математика Александър Есенин-Волпин, заемат друга позиция. Те са убедени, че легитимната критика трябва да се съсредоточи върху факта, че производството не е в съответствие със съществуващото законодателство, по-специално с разпоредбите, гарантиращи открит процес. „Общоизвестно е, че при закрити врата са възможни всякакви беззакония и че нарушаването на закона за гласността (чл. 3 от Конституцията на СССР и чл. 18 УПК РСФСР) вече само по себе си представлява беззаконие. Невероятно е, че творчеството на писатели би могло да представлява държавна тайна.“[3]

Подготовка редактиране

Александър Есенин-Волпин, заедно с физика Валери Николски, художника Юрий Титов и съпругата на Титов Елена Строева, планират събиране на площад „Пушкин“, срещу улицата с офиса на вестник „Известия“. Избират датата 5 декември, официалния празник в чест на ратифицирането на Сталинската конституция от 1936 г. от Конгреса на Съветите. Самият митинг трябва да илюстрира стриктно спазване на конституцията, която гарантира свобода на събранията и митингите,[4] а участниците да се ограничат до искане за открит процес за Синявски и Даниел, съгласно член 111.[5]

Откликът на това предложение от техни познати е предимно отрицателен. Мнозина възприемат идеята като утопична и опасна – въпреки че не е ясно дали срещата ще помогне на Синявски и Даниел, участниците в подобна среща вероятно ще бъдат арестувани, а кариерата им ще бъде съсипана.[1]:с. 275[6]:с. 19 – 20 Идеята за подобен „митинг на гласността“ намира подкрепа сред малки кръгове от ученици в гимназията и университета като Ирина Якир, Юрий Галансков, Юлия Вишневска и Владимир Буковски, които научават за плана чрез неформалните мрежи на московската интелигенция. Сред тях са няколко ветерани от поетичните четения на площад „Маяковски“ и литературната група СМОГ.[6]:с. 13 – 14

Есенин-Волпин и Николски написват „Гражданско обръщение“. То е направено като листовка чрез самиздат и разпространено от поддръжници около Московския университет и други институции за либерални изкуства. Позовавайки се на членовете на съветската Конституция и Наказателно-процесуалния кодекс за откритите съдилища, в жалбата се напомня, че в миналото беззаконията на властите са стрували живота и свободата на милиони съветски граждани. „Кървавото минало ни призовава за бдителност в настоящето. По-лесно е да се пожертва един ден почивка, отколкото да се търпят години наред последствията от произвол, който не е спрян навреме. Гражданите имат средства за борба срещу съдебния произвол – това са „митинги на гласността“, по време на които събралите се скандират един-единствен лозунг: „Ис-ка-ме от-крит про-цес за...“ (следват имената на обвиняемите) или показват съответен плакат. Всякакви други викове или лозунги, които надхвърлят искането за стриктно спазване на закона, ще бъдат безусловно вредни и евентуално ще послужат като провокация и трябва да бъдат прекъснати от самите участници в митинга. По време на митинга е необходимо строго да се спазва реда. При първото искане на властите да се разпръснат – трябва да се разпръснат, като съобщят на властите целта на митинга.“[3]

Демонстрация редактиране

На 5 декември на площад Пушкин се събират около 50 участници и около 200 симпатизиращи наблюдатели. Разгърнати са плакати с лозунгите „Уважавайте съветската конституция“ и „Искаме открит процес за Синявски и Даниел“. Самата среща продължава по-малко от двадесет минути. Служители на КГБ, изпратени да наблюдават събирането, бързо конфискуват плакатите и задържат носителите им за няколко часа.[1]:с. 275 – 276[6]:с. 50 – 81

След митинга около четиридесет участващи или наблюдаващи студенти са изгонени от университетите си. Юлия Вишневска и Леонид Губанов са задържани в психиатрия за един месец за разпространение на обръщението. Владимир Буковски е арестуван три дни преди планираната демонстрация и е държан в килия в продължение на осем месеца.[1]:с. 275 – 276

Последици редактиране

Публичност редактиране

Докато съветската преса игнорира събитието, то е отразено от западни медии като „Ню Йорк Таймс“.[7] Би Би Си и „Гласът на Америка“ излъчват новината към СССР. Вероятно поради разгласяването на демонстрацията на Запад процесът е обявен за открит. Всъщност само хора със специални пропуски, одобрени от КГБ, имат право да влязат в сградата на съда, а производството и архивите остават закрити за чуждестранни наблюдатели.[1]:с. 276[8]:с. 263

Дисидентско движение редактиране

Демонстрацията се смята за първата организирана акция на съветското дисидентско движение. По същия начин спонтанното, нецензурирано изготвяне и разпространение на „Гражданското обръщение“ е едно от първите използвания на неформални мрежи за споделяне на текст, тъй наречения „самиздат“, за политически цели.[9]:с. 621

След година се състои митинг в памет на Митинга на гласността. Митингите на гласността всяка година на 5 декември стават ежегодно събитие в Москва. Те привличат редица гости, включително физика Андрей Сахаров, който се присъединява към събитието през 1966 г. след покана да се съберат „пет-десет минути преди шест вечерта и точно в шест да се свалят шапките, в знак на уважение към Конституцията, и да се стои мълчаливо, без шапки, за една минута.“[10]:с. 271 – 272 Срещите продължават, докато Денят на конституцията е преместен на 7 октомври през 1977 г.[6]:с. 147 – 150

„Легалистичният“ подход да се изисква държавата да спазва съществуващите закони и гарантирани права е възприет и от следващите дисидентски фигури. Така наречените защитници на правата (правозащитники или законники) избягват морални и политически коментари за сметка на заострено внимание към правните и процесуалните въпроси. Това става обща кауза за различни социални групи в дисидентската среда, вариращи от академици до активисти в младежката субкултура. Нелегалното отразяване на арести и процеси става все по-често и води до основаването на „Хроника на текущите събития“ през април 1968 г. Този неофициален бюлетин съобщава за нарушения на гражданските права и на съдебната процедура от страна на съветското правителство и за отговора на тези нарушения от граждани в целия Съветски съюз.[11]

Основаната на правата стратегия за несъгласие скоро се слива с идеята за правата на човека. В годините след подписването от Съветския съюз на Международния пакт за граждански и политически права през 1968 г. се появява съветското движение за човешки права. То включва фигури като Валери Чалидзе, Юрий Орлов и Людмила Алексеева. Създадени са специални групи като Инициативната група за защита на правата на човека в СССР (1969 г.), Комитетът по правата на човека в СССР (1970 г.) и Хелзинкските наблюдателни групи в Москва, Киев, Вилнюс, Тбилиси и Ереван (1976 – 1977).[12]:с. 159 – 194

Други редактиране

През 1995 г. от „Мемориал“ е публикувана книга със спомени на участниците в митинга.[6]

Демонстрацията е разказана и в документалния филм от 2005 г. Они выбирали свободу („Те избраха свободата“).

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г д Alexeyeva, Lyudmila, John Glad. Soviet Dissent: Contemporary Movements for National, Religious, and Human Rights. Middletown, Conn., Wesleyan University Press, 1987. ISBN 0-8195-6176-2.
  2. Nathans, Benjamin. The Dictatorship of Reason: Aleksandr Vol’pin and the Idea of Human Rights under Developed Socialism // Slavic Review 66 (4). 2007. с. 630 – 663.[неработеща препратка]
  3. а б Есенин-Вольпин, Александр. Гражданское обращение // Антология самиздата. Състав. Mарк Барбакадзе.
  4. Article 125 in conformity with the interests of the toilers and in order to strengthen the socialist system guaranteed freedom of assembly and meetings. Aryeh L. Unger: Constitutional Development in the USSR: A Guide to the Soviet Constitutions, New York: Pica Press. 1982. p. 156.
  5. Article 111 stated that examination of cases in all courts shall be open, in so far as exceptions are not provided for by law. Unger, Constitutional Development, p. 154
  6. а б в г д А. Рогинский, А. Даниэль и др. (ред.). Пятое декабря 1965 года в воспоминаниях участников событий, материалах Самиздата, документах партийных и комсомольских организаций и в записках Комитета государственной безопасности в ЦК КПСС // old.memo.ru. НИПЦ Мемориал, 2005, ISBN 5-7870-0086-2.
  7. Grose, Peter. Noted Poet Detained In Moscow Protest // New York Times. 18 December 1965. Посетен на 3 March 2013.
  8. Zubok, Vladislav. Zhivago's Children: The Last Russian Intelligentsia. Belknap Press of Harvard University Press, 2009. ISBN 978-0674033443.
  9. Komaromi, Ann. The Unofficial Field of Late Soviet Culture // Slavic Review 66 (4). 2007. с. 605 – 629.
  10. Gorelik, Gennady. The World of Andrei Sakharov: A Russian Physicist’s Path to Freedom. Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 978-0-19-515620-1.
  11. Horvath, Robert. The rights-defenders // The Legacy of Soviet Dissent: Dissidents, Democratisation and Radical Nationalism in Russia. London; New York, RoutledgeCurzon, 2005. ISBN 9780203412855. с. 70 – 129.
  12. Thomas, Daniel C. The Helsinki effect: international norms, human rights, and the demise of communism. Princeton, N.J, Princeton University Press, 2001. ISBN 0691048584.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Glasnost meeting в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​