Юрий Озеров

Юрий Николаевич Озеров е съветски и руски режисьор, роден на 26 януари 1921 г. в Москва и починал на 15 октомври 2001 г. пак там.

Юрий Озеров
съветски и руски филмов режисьор
Роден	26 януари 1921 г. Москва, Съветска Русия
Починал	15 октомври 2001 г. Москва, Русия
Погребан	Введенско гробище, Русия
Етнос	руснаци
Учил в	Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ Руска академия за театрално изкуство
Партия	КПСС (1947 г.)
Награди	Държавна награда на СССР (1982) Орден „Ленин“ (1971) Червено знаме (28 април 1945) Октомврийска революция (1986) народен артист на СССР (5 януари 1977) Ленинска премия (1972) Орден „Ленин“ (1981) Св. св. равноапостоли Кирил и Методий
Актьорска кариера
Активност	от 1950 г.
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Юрий Озеров в Общомедия

Биография

Озеров е роден в театралната среда. Баща му е от рода на православни свещеници и е оперен певец, а майка му произхожда от руско дворянско семейство, което губи цялото си имущество. Той има брат, Николай, който ще стане тенисист, спортен коментатор и актьор.

През 1939 г. постъпва в Руския институт за театрално изкуство (ГИТИС), известното московско театрално училище. Той е призован през 1941 г. да защитава страната си в Червената армия и се издига от редник до майор в края на войната, където служи в комуникациите. През 1947 г. става член на Комунистическата партия на Съветския съюз.

Na 5 октомври 1831 г. е призован в Червената армия. През 1940 – 1941 г. служи в свързочна учебна рота. През октомври 1941 г. Юрий Озеров е назначен на длъжността командир на взвод; По време на битката за Москва служи като сигналист в Московския военен окръг. С назначение е част от 18-та армия и е прехвърлен на Западния фронт, воюва на 1-ви и 4-ти украински, 2-ри и 3-ти белоруски фронтове, участва в превземането на Кьонигсберг, след което е оставен в комендантството на града. През 1944 г. завършва ускорен курс във Военната академия „М. В. Фрунзе“, служи в щаба на армията и участва в разработването на големи операции. Озеров завършва войната с чин майор.

След войната се връща в ГИТИС и след това във факултета по кино. Той се присъединява към „Мосфилм“ през 1949 г. и преподава във филмовия факултет от 1979 г. Снима първия си филм през 1950 г., посветен на живота на Александър Пушкин.

Озеров е автор на монументални кинематографични епоси, много от които са посветени на последната война. Най-известният му филм в чужбина остава „Последний штурм“ (пети епизод от неговия кинематографичен епос „Освобождение“). Филмът „Сталинград“ също е забележителна творба.

Погребан е на Введенското гробище в Москва.

Литература

• Николай Мухтарбекович Суменов, Олег Михайлович Сулькин. Юрий Озеров. Искусство, 1986. с. 240. (на руски)

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iouri Ozerov в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​