Руснаците (на руски: русские), наричани в исторически контекст и руси или московци, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация. Съставляват значителна част от населението на Казахстан, Украйна, Беларус, Молдова, прибалтийските и останалите постсъветски държави.

Руснаци
Русские
Дмитрий Донски • Иван IV • Александър Пушкин • Пьотър Чайковски • Петър I • Михаил Ломоносов • Дмитрий Менделеев • Николай Лобачевски • Михаил Лермонтов • Лев Яшин • Александър Суворов • Антон Чехов • Иван Павлов • Фьодор Достоевски • Юрий Гагарин • Константин Циолковски • Лев Толстой • Анна Павлова • Сергей Корольов • Александър Невски • Фьодор Шаляпин
Общ брой133 000 000[1]
Flag of Russia.svg Русия~ 115 889 000 (2002)[2]
Flag of Ukraine.svg Украйна~ 8 334 000 (2001)
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан~ 4 480 000 (1999)
Flag of the United States.svg САЩ~ 3 105 965 (2006)
Flag of Belarus.svg Беларус~ 706 992 (2019)[3]
Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан~ 619 000
Flag of Latvia.svg Латвия~ 487 250 (2018)[4]
Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан~ 485 000
Flag of Estonia.svg Естония~ 342 000[5]
Flag of Lithuania.svg Литва~ 278 000[6]
Flag of Moldova.svg Молдова~ 259 000[7]
Flag of Brazil.svg Бразилия~ 200 000[8]
Flag of Germany.svg Германия~ 178 600
Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан~ 144 000[9]
Flag of Turkmenistan.svg Туркменистан~ 142 000
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция~ 115 000
Flag of Canada (Pantone).svg Канада~ 337 960
Flag of Australia (converted).svg Австралия~ 60 200
Flag of Tajikistan.svg Таджикистан~ 79 000[10]
Flag of Georgia.svg Грузия~ 67 671 (2002)
Flag of Romania.svg Румъния~ 30 000[11]
Flag of Finland.svg Финландия~ 20 000[12]
Flag of Turkey.svg Турция~ 20 000
Flag of the People's Republic of China.svg Китай~ 15 600
Flag of Bulgaria.svg България~ 15 595 (2001)
Flag of Serbia.svg Сърбия~ 2588 (2002)
Flag of Slovakia.svg Словакия~ 1590 (2001)
Flag of Croatia.svg Хърватия~ 906 (2001)
Flag of North Macedonia.svg Северна Македония~ 368 (2002)
Flag of Montenegro.svg Черна гора~ 240 (2003)
Езикруски
Религияпредимно православни (вкл. старообредци), много по-малко протестанти и католици. Силно разпространен е атеизмът
Сродни групибеларуси, украинци, русини
Руснаци в Общомедия

Руският народ се сформира в Източна Европа (Руската равнина) след смесване на източнославянските племена илмени, кривичи, вятичи и др., а по-късно и след асимилация на угро-фински племена, живеещи в Руската равнинавеси, муроми и др. Консолидацията се извършва по времето на династията на Рюриковичите (ІХ – ХVІ век). В края на Х век обединената източнославянска държава Киевска Рус приема православието, след като започва покръстването (988) при княз Владимир I Святославич. Езичеството обаче изчезва едва в края на ХІ век. През ХV век започват да се разселват в степните райони на Поволжието и в Северен Кавказ, а през ХVІІ век се заселват в Сибир.

Общият им брой по света е около 134 млн. души[13], от тях в Русия живеят 115,9 млн. руснаци (2002). Говорят на руски език, най-разпространения от всички славянски езици. Основната религия е православието.

ЕтимологияРедактиране

Етнонимът „руснаци“ произлиза от думата Русь, наименование на древноруската държава (общност от няколко държави). Има версия, според която „рус“ е един от етнонимите на викингите (варягите), а по-късно – наименование на източнославянската народност и държавните образувания на източните славяни. Има още едно мнение, според което етноним русь се отнася към древноисландската дума Róþsmenn или Róþskarlar – „гребци, мореходци“. Също така съществува версия, която отнася произхода на етнонима от индоарийската основа ruksa, russa – „светъл“, „бял“. В днешната историческа наука няма единно и общеприето мнение относно етимологията на думата Русь. Този въпрос често бива политизиран и използван от руските националисти или русофоби с цел манипулация.

Руска култураРедактиране

Етнографски групиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.joshuaproject.net, Посетен на 28 февруари 2012 г..
  2. Всероссийская перепись населения 2002 года. // Perepis2002.ru. Посетен на 14 август 2022.
  3. ИТОГИ ПЕРЕПИСИ НАСЕЛЕНИЯ РЕСПУБЛИКИ БЕЛАРУСЬ 2019 ГОДА. Статистический сборник. Том 2. // Альтиора Форте, 2021. Посетен на 14 януари 2019.
  4. PX-Web – Select variable and values. // Data1.csb.gov.lv. Посетен на 6 януари 2019.
  5. CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
  6. CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
  7. CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
  8. Câmara De Comércio E Industria Brasil _ Russia. // Brasil-russia.com.br. Посетен на 6 януари 2019.
  9. CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
  10. CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
  11. mimmc.ro. // mimmc.ro. Посетен на 6 януари 2019. Архив на оригинала от 2007-05-13 в Wayback Machine.
  12. CIA Site Redirect – Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 6 януари 2019.
  13. People: Russian. // Архивиран от оригинала на 27 май 2012. Посетен на 7 декември 2017. (на английски)

Външни препраткиРедактиране