Ямхад е древна държава от бронзовата епоха в днешна северна Сирия и съседните части на Турция с център в град Халеб[1].

Ямхад
ок. 1810 пр.н.е. – ок. 1525 пр.н.е.
Ямхад при управлението на Аба-Ел I
Ямхад при управлението на Аба-Ел I
КонтинентАзия
СтолицаХалеб
Официален езикАморейски, хуритски
Религия
Форма на управлениеМонархия
ИсторияБронзова епоха
Предшественик
Акадска империя
Наследник
Митани
Днес част от Сирия
 Турция
Ямхад в Общомедия

Ямхад възниква в края на XIX век пр.н.е. Основната част от жителите му са амореи, но в страната се заселват и много хурити. Ямхад играе важна роля в региона, като негов основен съперник е разположеният на юг град Катна. В края на XVI век пр.н.е. царството е разгромено от хетите, след което е присъединено към Митани.

Царе на Ямхад редактиране

  • Самуепух (Сумуепух)
  • Ярим-Лим I (ок. 1780—1765)
  • Амурапи I
  • Аба-Ел I
  • Ярим-Лим II
  • Никм-Епа I
  • Иркабтум
  • Амурапи II
  • Ярим-Лим III
  • Аба-Ел II
  • Илимилима I
  • Идри-Ми (края на XVI в. пр.н.е.)
  • Никм-Епа II
  • Илимилима II (средата на XV в. пр.н.е.)

Източници редактиране

  1. Martin Sicker. The pre-Islamic Middle East. Hardcover. Praeger, 2000. ISBN 0-275-96890-1. с. 26.