Яносуке Оцука

японски геолог

Яносуке Оцука (на японски: 大塚弥之助) е японски геолог и професор[1][2].

Яносуке Оцука
大塚弥之助
японски геолог
Яносуке Оцука около 1940 г.
Яносуке Оцука около 1940 г.
Роден
11 юли 1903 г.(1903-07-11)
Починал
7 август 1950 г. (на 47 г.)
Националност Япония
Работил вТокийски университет
Семейство
СъпругаЧиеко Оцука (大塚千枝子)[1]
ДецаЙошиюки Оцука (大塚義之)[1]
Нацуко Оцука (大塚南津子)[1]

Биография редактиране

Оцука е роден в квартал Нихонбаши в историческия център на Токио на 11 юли 1903 г.[1][2] Той учи в гимназията към Токийското висше нормално училище, а след това продължава в гимназия в Шизуока[2].

Постъпва във Факултета по геология на Имперския университет в Токио, който завършва през 1929 г.[2] Като студент той изучава методите на историческата геология от Йошиаки Озава, топографията от Таро Цуджимура и ценозойската биологична стратиграфия от Шигеясу Токунага[2].

След дипломирането си започва работа в Института за изследване на земетресенията на университета в Токио през 1930 г., където става доцент през 1939 г. и професор през 1943 г.[1]

Има значителен принос за характеризирането на разломите в Тихоокеанския огнен пръстен, ефектите на цунамитата, таксономията на мекотелите, палеоклиматологията, картографирането на ценозойските слоеве и терциерната история на Японския архипелаг[1][2].

Умира преждевременно от белодробна туберкулоза на 7 август 1950 г. на 47-годишна възраст, тъй като по онова време в Япония все още няма ефективна антимикробна терапия[1]

Коефициент на Оцука редактиране

В биологията е известен с коефициента на прилика на Оцука[3][4] (наречен още коефициент на Оцука-Очиай[5] или само коефициент на Очиай[6]), който може да бъде изразен като:

 

Тук   и   са множества, а   е броят на елементите в  . Ако множествата са представени като битови вектори, коефициентът на прилика на Оцука е евивалентен на така наречената косинусова прилика.

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж з Сугимура, Арата. Моите двама учители: Кацуми Мочидзуки и Яносуке Оцука // Геологични Новини 455. 1992. с. 4 – 21. (на японски)
  2. а б в г д е Омори, Масае. Геоложката идея на Яносуке Оцука, която постави основата на неотектониката (геолог) // Наука за Земята 58 (4). 2004. DOI:10.15080/agcjchikyukagaku.58.4_256. с. 256 – 259. (на японски)
  3. Оцука, Яносуке. Фаунален характер на японските плейстоценски морски мекотели, като доказателство, че климатът е станал по-студен по време на плейстоцена в Япония // Бюлетин на биогеографското дружество на Япония 6 (16). 1936. с. 165 – 170. (на японски)
  4. Хамай, Икузо. Стратификация на общността чрез „общностен коефициент“ (продължение) // Японски журнал по екология 5 (1). 1955. DOI:10.18960/seitai.5.1_41. с. 41 – 45. (на японски)
  5. Очиай, Акира. Зоогеографски изследвания на морските риби, открити в Япония и нейните съседни райони-Втора част // Бюлетин на японското дружество за научно рибарство 22 (9). 1957. DOI:10.2331/suisan.22.526. с. 526 – 530. (на японски)
  6. H. Charles Romesburg. Cluster Analysis for Researchers. Belmont, California, Lifetime Learning Publications, 1984. p. 149. (на английски)