Яня Молер
Йован Стергиевич или по-известен като Яня Молер (на сръбски: Јован Стергејевић, Јања Молер) е възрожденски зограф от Македония, работил в Княжество Сърбия.[1]
| Яня Молер Јања Молер | |
| зограф | |
| Роден |
около 1780 г.
|
|---|---|
| Починал | 1841 г.
|
| Яня Молер в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в Македония, тогава в Османската империя и най-вероятно е с влашки произход, тъй като често се подписва на гръцки език.[2] Емигрира в Сърбия около 1820 година[2][3] и се установява в Крагуевац. Печели доверието на княз Милош Обренович. Рисува в Ягодина, Пожаревац, Крагуевац и дори в придворната църква „Свети Дух“ в Крагуевац. Иконите му имат обилие от злато и интезивни червени и зелени цветове.[3]
Участва в изписването на задужбината на Милош църквата „Света Троица“ в Рипан в 1823 година.[4] Заедно с Михаило Зограф, който вероятно е Михаил Константинович, рисува в 1824 - 1825 година в „Свети Йоан Кръстител“ в Накучани.[5]
Яня Молер е автор на иконостасите на няколко дървени църкви. В 1829 година изписва дървената църква „Свети Илия“ в Бързан.[6][7] От 1831 до 1832 година, според приложническите надписи на престолните икони, изписва и иконостаса на дървената църква „Св. св. Петър и Павел“ в Лозовик.[2][7] Автор е а иконостаса и на „Свети Илия“ в Смедеревска паланка и на „Света Троица“ в Селевац.[7] Негов е и старият иконостас на „Свети Архангел Гавриил“ в Багърдан, пренесен от старата дървена църква, както и иконостасът на дървената „Света Параскева“ в Лапово[8] и на дървената „Свети Архангел Гавриил“ в Осипаоница.[9]
В 1832 - 1834 година изписва първия иконостас за „Св. св. Петър и Павел“ в Топчидер - 13 празнични, 13 апостолски и 9 престолни икони.[3]
В 1841 година изписва иконостаса в „Св. св. Петър и Павел“ Ягнило. Негови са и старите царски двери от „Свети Димитър“ във Велика Иванча.[10]
Умира в 1841 година.
Бележки редактиране
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 22. (на сръбски)
- ↑ а б в Костић, Ана. Иконостас цркве брвнаре Светих апостола Петра и Павла у Лозовику // Смедеревски зборник 3. Смедерево, Народни музеј у Смедереву. с. 71. (на сръбски)
- ↑ а б в Matović, Dragana. Svetitelji u novom sjaju // Новости, 2013-09-01. Посетен на 16 ноември 2021 г. (на сръбски)
- ↑ Споменик културе Црква Св. Тројице у Рипњу // Zavod za zaštitu spomenika kulture grada Beograda. Посетен на 16 ноември 2021 г.
- ↑ Вујовић, б. Уметност обновљене Србије 1791 — 1848. Београд, Просвета, 1986. с. 256.
- ↑ Ђокић, Небојша Ђокић, Јулија Башић. Цркве Брвнаре у Брзану и Баточини и црква Плетара у Багрдану // Капија Поморавља у духовној историји српског народа. Својново-Крушевац, Удружење за културу и уметност "Логос" Својново, Историјски архив Крушевац, 2017. ISBN 978-86-80836-05-8. с. 29. (на сръбски)
- ↑ а б в Црква брванара // Споменици културе у Србији. Посетен на 16 ноември 2021 г. (на сръбски)
- ↑ Ђокић, Небојша Ђокић, Јулија Башић. Цркве Брвнаре у Брзану и Баточини и црква Плетара у Багрдану // Капија Поморавља у духовној историји српског народа. Својново-Крушевац, Удружење за културу и уметност "Логос" Својново, Историјски архив Крушевац, 2017. ISBN 978-86-80836-05-8. с. 36. (на сръбски)
- ↑ Ђокић, Небојша Ђокић, Јулија Башић. Цркве Брвнаре у Брзану и Баточини и црква Плетара у Багрдану // Капија Поморавља у духовној историји српског народа. Својново-Крушевац, Удружење за културу и уметност "Логос" Својново, Историјски архив Крушевац, 2017. ISBN 978-86-80836-05-8. с. 37. (на сръбски)
- ↑ Маринковић, Радиша,. Црквена уметност на територији општине Младеновац од XV до XXI века. Младеновац, Музеј града Београда – Одељење Младеновац од 5-25. јула 2019. године, 2019. с. 7. (на сръбски)