Ясенолистен явор

вид растение

Ясенолистният явор[2] (Acer negundo) е дребно широколистно дърво от семейство Сапиндови.

Ясенолистен явор
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Сапиндови (Sapindaceae)
род:Явор (Acer)
вид:Ясенолистен явор (A. negundo)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Синоними
  • Acer fauriei H.Lév. & Vaniot, 1906
  • Acer fraxinifolium Nutt., 1818
  • Acer lobatum Dalla Torre & Sarnth., 1909
  • Acer trifoliatum 1836
Ясенолистен явор в Общомедия
[ редактиране ]

Описание

редактиране

Дърветата от този вид достигат височина до 25 м и имат типичен диаметър на ствола до 50 см. Короната е неправилно заоблена и гъста. Листата и клонките са със срещуположно разположение. Той е единственият представител на род Acer със сложни, пересто разделени листа; те са светлозелени на цвят, могат да включват прости, дву- и три-делни листчета с дължина 5 – 10 см, в най-различни комбинации.

Ясенолистният явор има еднополови, жълто-зелени цветове, които се появяват малко преди разлистването.[3] Мъжките цветове са събрани в снопчета, а женските са разположени в увиснали гроздовидни съцветия.[3] Дърветата са двудомни[3] – още една необичайна черта на ясенолистния явор; това означава, че всяко отделно дърво формира или мъжки, или женски съцветия. Плодовете са двойни крилатки, с ъгъл между крилцата на двете скрепени орехчета около 90°.[3]

Светлолюбив, но непретенциозен към почвата и адаптивен вид, който понася лесно градското замърсяване на въздуха. Тези му качества, както и множеството вариететни форми го правят изключително подходящ вид за парково и градско озеленяване и екстериорен дизайн. Бързорастящ е, но с кратък живот – около 80-100 години.

Разпространение

редактиране

Ясенолистният явор е с произход Северна Америка, но е разпространен в много широк географски диапазон извън родината си – от Мезоамерика през Евразия до Австралия; на определени места е считан за инвазивно растение, успял е да се натурализира в някои части на Източен Китай и Полша. В България, освен като често срещано улично и парково дърво, той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде, с изключение на крайните югоизточни (Странджа) и югозападни (Славянка, Беласица, долината на Места) райони, до 1000 м[4] надморска височина.

Източници

редактиране
  1. Acer negundo (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-20.
  3. а б в г Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 29.
  4. Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 44, ISBN 978-954-9959-58-1