Вижте пояснителната страница за други значения на 1300 години България.

„1300 години България“ са поредица от чествания и събития, организирани в България в 1981 година по повод годишнината от създаването на Първата българска държава.

1300 години България
Други имена13 века България, 1300 години от създаването на Първата българска държава
Празнува се отНародна република България
ВидКултурен
Дата1981
ТържестваВоенен парад 6 май 1981, построяване на НДК, откриване на паметници „1300 години България“ в София и Шумен и други

Предистория

редактиране

За първи път споменаването на големия юбилей като събитие, изискващо по-специално отбелязване, се случва на Юлския пленум на БКП от 1968 г. във връзка с решение на Политбюро на ЦК за написване на многотомна история на България. По това време управляващият елит все още е далеч от идеята за грандиозно честване на годишнината. В началото на 70-те години редките споменавания на 1300-годишнината продължават да са преди всичко в контекста на перспективите пред историческата наука, но с напредване на десетилетието това постепенно започва да се променя.

На 3 юни 1976 г., с решение №477 на Секретариата на ЦК на БКП, на Комитет за изкуство и култура е дадена позиция на водеща структура в предстоящата всеобща организационна и ресурсна мобилизация за идеята 1300-годишнината на българската държава да бъде тържествено отбелязана. Малко по-късно се създава и „Държавна работна комисия 1300“, която по-късно става „Национална координационна комисия 1300 години България“, с председател Людмила Живкова, чиято е основната заслуга по замисленото грандиозно честване.

Подготовка

редактиране

Идеята на Людмила Живкова е годишнината да не бъде отбелязана с еднократен тържествен акт, а с мащабна културна програма, предлагаща събития през цялата 1981 г. За целта са създадени координационни органи на вътрешно и международно ниво, в които участват близо 2800 души. През 1978 г. комисията представя „Национална програма за развитие и координация на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава“, която старателно описва всички инициативи, които ще бъдат свързани с тържественото отбелязване на годишнината. Според програмата са обособени седем ключови области – „Изкуство и култура“, „Просвета и образование“, „Наука и технически прогрес“, „Икономика“, „Непроизводителна сфера“, „Средства за масова информация“ и „Международна дейност“.

В годините преди 1981 г. са заснети някои от най-известните български исторически филми като „Хан Аспарух“ и „Мера според мера“, организират се най-различни изложби, не само в България а и зад граница. Важно място в организирането на тържествата заема и строителството на величествени паметници, които и до днес остават едни от най-големите и масивни на територията на България. Сред тях е Националният дворец на културата в София заедно с паметника „1300 години България“, паметникът на създателите на българската държава в Шумен, както и този на незнайния войн в София. Еуфорията е повсеместна, като дори се стига до куриозните ситуации, в които ученици са карани да правят утринно бягане от 1300 метра, а в завода за изолирани проводници в Смолян всеки работник е придуман да постигне „1300 лева годишна икономия на материали“.

Честване

редактиране

Тържествените събития започват още през 1980 година – по Българската телевизия са представени 80 филма от поредицата „1300 години България“, а изложби на известни творци отварят врати една след друга. Кулминацията на честванията настъпва през 1981 г. През януари започва Панорама на българско кино, през март Обща художествена изложба – преглед на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се провежда Национален театрален преглед. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се паметници, а на телевизионните зрители са представени исторически филми, които по-късно се превръщат в непреходни класики. Официални тържества се провеждат под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19 април до 20 декември, а на 20 октомври 1981 година се състои и главното честване във все още не напълно завършения Национален дворец на културата, на което Тодор Живков прочита тържествена реч.

Впоследствие честванията са определяни като „грандомански“.[1]

Вижте още

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране