Уикипедия

4AD

британска звукозаписна компания

4AD е британска звукозаписна компания, собственост на Бегарс Груп. Основана е в Лондон под името Axis (по албума на Джими Хендрикс)[1] от Иво Уотс-Ръсел и Питър Кент през 1980 г. като дъщерна на Бегарс Банкуит Рекърдс.[2] [3] Името е променено на 4AD след издаването на първите четири сингъла на компанията. По-късно същата година Уотс-Ръсел и Кент купуват компанията от Бегарс Банкуит, за да станат независима звукозаписна компания, а Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел година по-късно.

4AD
Основана1980
ОснователИво Уотс-Ръсел
Питър Кент
РазпространителБегарс Груп
Жанрпостпънк, дрийм поп, електронна музика, алтернативен рок
СтранаОбединено кралство
Уебсайтhttps://www.4ad.com/
4AD в Общомедия

4AD става известна през 80-те години с издаването на албуми на алтернативен рок, постпънк, готик рок и дрийм поп изпълнители, като Баухаус, Кокто Туинс, Модърн Инглиш, Дед Кен Денс, Clan of Xymox, Пиксис, Троуинг Мюзис и собственият музикален проект на Уотс-Ръсел Дис Мортал Койл. През 1987 г. компанията има международен хит със сингъла за денс музика "Pump Up the Volume" от еднократния проект M | A | R | R | С.

4AD продължават да имат успех през 1990-те и 2000-те години със записи на Брийдърс, Лъш, Бели, Ред Хаус Пейнтърс, Camera Obscura, TV on the Radio, Сейнт Винсънт и Боун Ивеър. Към януари 2022 г. списъкът на 4AD включва изпълнители като Драй Клийнинг, Нешънъл, Дотър, Диърхънтър, Биг Тийф, Алдъс Хардинг, US Girls, Ерика дьо Касие и Фютчър Айлъндс.[4]

През 1999 г. Уотс-Ръсел продава 4AD обратно на Бегарс Груп.

Историята на компанията е описана подробно от Мартин Астън в книгата Facing The Other Way, издадена през 2013 г.[5]

История

редактиране

Иво Уотс-Ръсел и Питър Кент, служители на магазина и звукозаписната компания Бегарс Банкуит, основават Аксис Рекърдс в края на 1979 г. като собственост на Бегарс Банкуит, която се управлява от тях двамата.[6] След първите четири сингъла на Аксис в началото на 1980 г.[6] става ясно, че името Аксис вече се използва от друга музикална компания[7] и името е променено на 4AD, съкращение на аглийската дума forward („напред“).[8]

Първоначалната идея за копанията е да бъде „тестова площадка" за Бегарс Бакуит, като успешните изпълнители би трябвало да преминат към Бегарс Банкуит след една година в 4AD. Единствената група, която следва този път, е Баухаус, която подписва с Бегарс Банкуит в края на 1980 г., преди Уотс-Ръсел и Кент да закупят компанията изцяло.[6] Двамата са еднолични собственици около година. Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел в края на 1981 г. и създава нов филиал на Бегарс Банкуит – Ситюейшън Ту Рекърдс.[6] Уотс-Ръсел запазва собствеността върху копанията и действа като неин президент до края на 90-те години.

Уотс-Ръсел кани графичния дизайнер Воган Оливър и фотографа Найджъл Гриерсън да създадат художественото оформление на компанията и в резултат на това 4AD придобива визуално отличителна идентичност. Нейните изпълнители, като Кокто Туинс и Дед Кен Денс, развиват култови фенове в средата на 1980-те г.,[6] но 4AD продължава да се развива. След подписването с групите Троуинг Мюзис и Пиксис тя все повече се концентрира върху американската ъндърграунд рок музика. През 1983 г. 4AD има малък хит в САЩ със сингъла на Модърн Инглиш I Melt With You". През 1987 г. 4AD има хит номер едно в Обединеното кралство със звуковия колаж Pump up the Volume| на M | A | R | R | S[6] (лицензиран от 4th & B'Way /Айлънд Рекърдс в САЩ).

През 90-те години 4AD създава офис в Лос Анджелис и има успех с групи като Брийдърс, Бели, Ред Хаус Пейнтърс, Ънрест и His Name is Alive, както и със соло материала на Франк Блек и Кристин Хърш.[6]

Сделката на компанията с Уорнър Брос. Рекъдс в Съединените щати през 1992 г. поставя началото на нова фаза в историята на 4AD. Новите договори през тази година включват американски ъндърграунд изпълнители Кендра Смит, Тарнейшън, Еър Маями и Ампс. На следващата година Уотс-Ръсел стартира подкомпанията Guernica, който издава записи на Ънрест, Дет Дог и Бети Сервеерт.[9]

През 1999 г. Уотс-Ръсел продава своя дял в 4AD обратно на Бегарс Груп, но компанията продължава да издава музика и да добавя нови изпълнители към своя списък.[10] Саймън Холидей поема управлението ѝ в края на 2007 г. Непосредствените успехи са възхваляваният от критиката дебют на Боун Ивеър For Emma, Forever Ago (2809 CAD) и Dear Science на бруклинската рок група TV on the Radio (2821 CAD). През 2008 г. Бегарс Груп се преподрежда, така че няколко лейбъла, включително самият Бегарс Банкуит, минават към 4AD.[11] [12] Групи, включително Нешънъл, са преместени в 4AD като част от това сливане. През 2009 г. копанията издава, наред с други, втория албум на певицата Сейнт Винсънт Actor (2919 CAD), както и My Maudlin Career на група Camera Obscura. На следващата година са издадени High Violet на Нешънъл и популярните албуми на Ариел Пинк Хънтид Графити, Блонд Редхед и Диърхънтър.

През следващите три години 4AD пуска новите записи на Скот Уокър, Боун Ивеър, Iron & Wine и Тюн Ярдс, като същевременно разширява своя списък с редица бийт и електронни изпълнения[13], включително групата Пюрити Ринг и певицата Граймс, като Граймс издава един от най-добре приетите албуми за 2012 г. Допълнителни договори с 4AD включват bEEdEEgEE, Генг Генг Денс, Ло-Фанг и британския продуцент SOHN. В началото на 2014 г. компанията подписва и с Фютчър Айлъндс и Мърчъндайз, последвани от DD Dumbo.

През 2015 г. 4AD издава възхваляваните от критиката албуми на Диърхънтър и Граймс, наред с други. На следващата година 4AD и група Нешънъл имат първия си номер 1 в Обединеното кралство със Sleep Well Beast.[14] Последните подписани договори са с Олдъс Хардинг и британската група Драй Клийнинг.

През април 2021 г. 4AD издава Bills & Aches & Blues - сборен албум, включващ парчета на негови групи и кавъри на песни, издавани от компанията в продължение на 40 години.[15]

Разпространение

редактиране

В продължение на много години 4AD не се занимава с дистрибуция извън Обединеното кралство, но има много желаещи дистрибутори в редица страни: Върджин Рекърдс за Франция, Нипон Калъмбия за Япония разпространяват голяма част от изданията на компанията, докато дъщерното дружество Полиграм Въртиго Рекърдс прави същото в Канада. САЩ винаги са били труден пазар за 4AD, въпреки че нейните записи се продават добре там като внос. Само няколко от изпълнителите на компанията имат сделки за лицензиране на техните записи в САЩ, между различни компании.

През 1992 г. Уотс-Ръсел подписва петгодишен договор за разпространение с Уорнър Брос. Рекърдс, така че почти всички издания на 4AD да бъдат пуснати в Съединените щати. Когато сделката приключва, той предлага да продаде 4AD обратно на Бегарс Банкуит. Продукцията на Дед Кен Денс обаче остава при Уорнър Брос. до продажбата ѝ обратно на Бегарс Груп.

Сделката с Бегарс Банкуит е завършена в началото на 1999 г. и оттогава компанията притежава 4AD и нейната дистрибуция по целия свят. Това довежда до много преговори за каталога на компанията, като връщане на американски права за разпространение на Пиксис, Дед Кен Денс и Кокто Туинс.

Изпълнители

редактиране

Текущи

редактиране

 Бивши

редактиране

 Източници

редактиране
  1. ↑ Aston, Martin. Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins, 26 September 2013. ISBN 9780007522019. с. 33.
  2. ↑ Aston, Martin. Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins, 26 September 2013. ISBN 9780007522019. с. 10.
  3. ↑ Aston, Martin. 4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. 2013-10-10. Посетен на 2017-01-14.
  4. ↑ Jeffries, David. AllMusic Loves 4AD Records // AllMusic. Посетен на 2017-01-14.
  5. ↑ Lynskey, Dorian. Facing the Other Way: The Story of 4AD by Martin Aston – review // The Guardian. Посетен на 2017-01-14.
  6. ↑ а б в г д е ж The Guinness Who's Who of Indie and New Wave Music. First. Guinness Publishing, 1992. ISBN 0-85112-579-4. с. 115/6.
  7. ↑ 4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. 10 October 2013. Посетен на 15 януари 2021.
  8. ↑ 4AD-L Frequently Asked Questions: Other Questions // evo.org.
  9. ↑ King, Richard. How Soon is Now?: The Madmen and Mavericks who made Independent Music 1975–2005. Faber & Faber, 2012.
  10. ↑ 6 Music – 1980 Forward – 25 Years of 4AD // BBC. Посетен на 2017-01-14.
  11. ↑ Swash, Rosie. A farewell to Beggars Banquet's indie charm // The Guardian. Guardian News & Media. Посетен на 2017-01-14.
  12. ↑ Solarski, Matthew. Label Shuffle: 4AD Absorbs Too Pure, Beggars Banquet // Pitchfork (website). Pitchfork Media. Архивиран от оригинала на 2008-12-19. Посетен на 2017-01-14.
  13. ↑ Muggs, Joe. 4AD boss Simon Halliday on living with the label's past, and his vision for its future // Fact (UK magazine). Посетен на 2017-01-14.
  14. ↑ Official Albums Chart Top 100 | Official Charts Company // www.officialcharts.com. Посетен на 2021-07-29. (на английски)
  15. ↑ Scolforo, Carli. 4AD Celebrates 40 Years With Bills & Aches & Blues // Paste. Посетен на 2021-07-29. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 4AD в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=4AD&oldid=11999208“.