Лиса Джерард
Лиса Джърмейн Джерард (на английски: Lisa Germaine Gerrard) е австралийска певица, музикантка и композиторка на филмова музика.
Лиса Джерард Lisa Gerrard | |
австралийска певица, авторка на песни, музикантка | |
Лиса Джерард през 2009 г. | |
Родена | |
---|---|
Националност | Австралия |
Работила | певица, композитор |
Музикална кариера | |
Стил | уърлд мюзик, даркуейв |
Инструменти | вокал, китара, акордеон |
Глас | контраалт |
Активност | 1981 - |
Лейбъл | 4AD, „Уорнър Брос Рекърдс“ |
Участник в | „Дед Кен Денс“ |
Свързани изпълнители | „Дед Кен Денс“ |
Семейство | |
Съпруг | Яцек Тушевски |
Деца | Лашна, Тереза |
Уебсайт | lisagerrard.com |
Лиса Джерард в Общомедия |
Музикалната ѝ кариера започва през 1981 г., като оттогава участва в много съвместни проекти. Световна слава ѝ носи съвместната работа с Брендън Пери в „Дед Кен Денс“. Джерард печели Златен глобус през 2000 г. за музиката, която създава заедно с Ханс Цимер за филма „Гладиатор“. В някои от песните пее, а освен това и свири на някои инструменти като янгкин (китайски ударен дулцимер). Тя е добре позната с дълбокия си контраалт.
Кариера
редактиранеРанни години
редактиранеДжерард е родена е на 12 април 1961 г. в Мелбърн, Австралия в семейство на ирландски емигранти. Израства в многонационалния квартал Прахан, което пробужда интереса ѝ към гръцката, турската, италианската, ирландската и арабската култура. Впоследствие това ѝ влечение намира силно отражение в музиката на Дед Кен Денс и останалите ѝ проекти. Учи в държавното училище „Бринсли Роуд". От малка обича музиката, с която започва да се занимава преди 20-годишна възраст.
Има брат Марк Джералд. Лиза страда от загубата на брат си Марк Джердад, който е умрял преди много години. Именно на него тя посвещава албума си The Mirror Pool.
За първи път започва да създава групи и да създава оригинална музика като член на Литъл Бенд сийн в Мелбърн – експериментална постпънк сцена, която процъфтява от 1978 до 1981 г. Именно по този повод тя за първи път среща съоснователя на Дед Кен Денс Брендън Пери.[1] Пери си спомня: „Никога не ми е хрумвало, че един ден ще си сътрудничим музикално заедно, защото по това време смятах, че нейната музика е твърде авангардна.“[2] По това време Джерард става водеща вокалистка на групата Майкрофилм, която издава „Window“ и сингъла „Centrefold“ през 1980 г. чрез лейбъла Ънфоргетъбъл Мюзик. Групата издава трета песен, „Summer House“ в компилацията From Belgrave With Love на Рон Руд, която е издадена от Клеопатра Рекърдс през 1981 г.[3]
Дед Кен Денс
редактиранеЛиса Джерард е член на групата Дед Кен Денс от 1981 до 1998 г. Първоначално групата се сформира като квартет през 1981 г. в Мелбърн с членове Джерард, Брендан Пери, басистът Пол Ериксън и барабанистът Саймън Монро.[4] През 1982 г. Джерард, Пери и Ериксън се местят в Лондон, а Монро остава в Австралия, оставяйки групата като трио.[4][5]
Групата се разделя през 1998 г. Джерард и Пери се събират отново през 2005 г., но само за световно турне.[6] През 2012 г. групата обявява ново световно турне, което да съвпадне с издаването на новия им албум Anastasis.[7] Албумите им Spiritchaser (1996) и Anastasis (2012) достигат No.1 в класацията Билборд Топ Уърлд Мюзик. Към 2018 г. групата има 9 студийни албума и 2 концертни албумa, 7 от които – със звукозаписната компания 4AD Records.[8]
Самостоятелна кариера и сътрудничества
редактиранеПрез 1995 г. Джерард записва и издава първия си солов албум, The Mirror Pool, придружена от Викторианския филхармоничен оркестър.[9] Албумът достига No. 38 в Класацията на Билборд Хитсийкърс Албумс на 9 септември 1995 г. и остава там за седмица.
През 1998 г. тя записва албума Duality в сътрудничество с композитора Питър Бърк. Албумът става номер 23 в класацията за албуми на Билборд Хитсийкърс на 2 май 1998 г. и остава в в класацията две седмици. Duality поставя началото на обширно сътрудничество между двамата музиканти за редица саундтракове, включително тези на филмите „Вътрешен човек“ и „Али“.[10]
Джерард започва ново сътрудничество с композитора Патрик Касиди през 2004 г. с издаването на албума Immortal Memory.[11] Тяхното сътрудничество продължава и в саундтракове, като този за минисериала от 2004 г. Salem's Lot.[12]
На следващата година през 2005 г. Джерард участва в саундтрака на Ashes and Snow.[13] Тя и Патрик Касиди написват и изпълняват заедно песните "Womb" и "Wisdom". Сътрудничеството ѝ с Касиди се разширява, за да включи работа с диригента Джули Роджърс върху песните Devota и Vespers.
През септември 2006 г. илиза Sanctuary – документален филм за живота и работата на Джерард. Филмът е дело на продуцента и режисьора Клайв Колиър и включва обширни интервюта с Джерард и различни хора, които са си сътрудничили с нея в миналото, включително Майкъл Ман, Ръсел Кроу, Ханс Цимер и Ники Каро.[14] Документалният филм е издаден на DVD от Милан Ентъртеймънт на 24 април 2007 г.[15] Sanctuary дебютира на филмовия фестивал Рейнданс в Лондон на 27 септември 2006 г.[16][17]
На 20 ноември 2006 г. Джерард издава втория си солов албум The Silver Tree. Албумът се изкачва до номер 4 в Класацията за ню ейдж албуми на Билборд на 26 май 2007 г., прекарвайки девет седмици в класацията. Този албум е значително по-различен от предишната ѝ работа и е първият ѝ албум, издаден извън лейбъла 4AD Records. Той е пуснат за първи път в Ай Тюнс, с по-голямо издание на физически носител, планирано за бъдеща дата.[18] Албумът е номиниран за Австралийската музикална награда за 2006 г.[19]
През 2007 г. е издаден ретроспективният албум The Best of Lisa Gerrard – компилация от 15 песни, обхващаща нейната кариера в Дед Кен Денс, соловата и филмовата ѝ работа. Пуснат е на 12 февруари 2007 г. в Обединеното кралство и на 7 ноември 2007 г. в САЩ.[20] Албумът достига номер 5 в класацията за ню ейдж албуми на Билборд на 16 февруари 2008 г. и остава в класацията десет седмици.
През 2007 г. предприема световно турне, което започва през април в Мелбърн. Турнето отбеляза първото турне на Джерард в Австралия с представление в три града [21] То е последвано от концерти в Европа и Северна Америка.[22][23] Още концерти има в Европа и Русия от 30 октомври[24] до 22 ноември 2007 г.[25]
През ноември 2007 г. Джерард си сътрудничи с немския електронен музикант Клаус Шулце по двойния албум Farscape.[26] Албумът е издаден на 4 юли 2008 г., последван от европейско турне и издаването на DVD – Klaus Schulze featuring Lisa Gerrard: Rheingold, Live at Loreleyy, записано по време на Night Of The Prog Festival III в Лорелей, Германия на 18 юли 2008 г.[27]
През 2009 г. Джерард завършва работата си по документалния филм на австралийския авантюрист Тим Коуп, озаглавен On the Trail of Genghis Khan, и участва с гласа си в саундтрака на японския исторически сериал на NHK Ryōmaden , базиран на живота на Сакамото Рьома, който започва да се излъчва през 2010 г.
През 2009 г. Джерард създава свой собствен звукозаписен лейбъл – Джерард Рекърдс, който, освен че е канал за издаването на бъдещите ѝ творби, също действа за популяризиране и подкрепа на непризнати артисти от всички жанрове. Турнето й съвпада с излизането на Come Quietly – съвместен проект между Джерард и Клаус Шулце, който е издаден ексклузивно по време на него.[28] През септември 2009 г. Джерард и Шулце правят още едно турне в шест европейски града – Варшава, Берлин, Амстердам, Есен, Париж и Брюксел.
През октомври 2009 г. Джерард издава третия си солов албум, The Black Opal. Албумът включва сътрудничество с Патрик Касиди, Майкъл Едуардс, Питър Бърк и Джеймс Ор и е първото издание, което е с нейния лейбъл.
През 2010 г. Джерард издава нов албум – Departum със собствения си лейбъл, в сътрудничество с композитора Марчело де Франчиши,[29]последван от синглите „Coming Home“ (включен в Легенда за пазителите), „Come This Way“ и „Entry“. Джерард също си сътрудничи с мултиинструменталиста Праш Мистри от базирания в Обединеното кралство дъбстеп колектив Engine Earz Experiment, върху песен, озаглавена „Spirit Guide“, която се появява в нейния албум от 2011 г. На 1 декември 2010 г. тя издава саундтрак със Сай Уд, озаглавен The Trail of Genghis Khan, който съдържа музика от музиката на Джерард и Уд към документалния телевизионен сериал на Тим Коуп.
През юли 2014 г. Джерард издава нов солов албум, озаглавен Twilight Kingdom чрез собствения си звукозаписен лейбъл. Албумът е записан в сътрудничество с Даниел Джонс, Астрид Уилямсън, Патрик Касиди и с думи на Ръсел Кроу.[30] Той е в класацията на Биборд за ню ейдж албуми за седмица, достигайки no. 5 на 6 септември 2014 г.
През 2014 г. Джерард си сътрудничи с британския композитор, текстописец и продуцент Шикейн в албума The Sum of Its Parts, издаден на 25 януари 2015 г. от Модена Рекърдс.[31]
Вокалите на Джерард са включени във видеоиграта Armello, пусната на 1 септември 2015 г., озаглавена Wyld's Call; нейните вокали се отличават с келтска тема от саундтраковете, издадени на 2 септември 2015 г., върху музиката, композирана от Майкъл Алън и Джерард.[32]
На 14 март 2018 г. Джерард изнася концерт в НДК в София с Genesis Orchestra под диригентството на Йордан Камджалов, озаглавен „Симфония на скръбните песни“ от Хенрик Горецки.[33] [34] По време на концерта тя пее и свои песни както от соловата си кариера, така и от тези на Дед Кен Денс.[33] [34] За събитието Камджалов каза: „Лично за мен това е повече от сбъдната мечта. Не мога да се сетя за по-добра комбинация от Джерард-Горецки-Камджалов в „Симфонията на скръбните песни“ на Горецки“.[34] През 2018 г. тя участва в BooCheeMish, съвместен албум с Мистерията на българските гласове, с които е съавтор на някои от песните.[35] [36] Джерард подчертава, че тя и нейните сътрудници са се стремили да не накърнят основното звучене на жените, като казва: „ние вървим към тях, а не обратното", добавяйки, „ако някой е променен от това, това съм аз".[35] Албумът, който съчетава фолклорни хармонии на хора и множество инструменти, е аранжиран и продуциран от Петър Дундаков.[35]
Също през 2018 г. Джерард си партнира със соло перкусиониста Дейвид Кукерман, за да композира и запише албума Hiraeth, издаден на 6 август 2018 г.[37] Той е номиниран в категорията за най-добър ню ейдж албум по време на 61-те годишни награди Грами, проведени на 10 февруари 2019 г. в Лос Анджелис.[38] Джерард е на турне като специална гостенка с 18-те членове на хора от Мистерията на българските гласове, изпълнявайки на петнадесет избрани дати в цяла Европа от 12 март до 20 октомври 2019 г.[39] [40]
През 2019 г. тя отново си сътрудничи с Йордан Камджалов и Genesis Orchestra за преработен и преаранжиран запис на Симфония № 3 на скръбните песни на Горецки, записана в студиото на БНР в София, която излиза на 17 януари 2020 г.[41]
Филмова кариера
редактиранеПървият опит на Джерард в композирането на музика за филм идва с испанския филм El Niño de la Luna от 1989 г., режисиран от Агусти Виларонга. Музиката към филма е композирана от Дед Кен Денс и филмът включва Лиса Джерард в първата ѝ актьорска роля. Той описва историята на Дейвид, млад сирак със специални сили, който бяга от институция с помощта на друга затворничка в института, Джорджина, изиграна от Джерард.
Джерард участва в редица музикални партитури, но става известна като филмова композиторка след записа на саундтрака на „Вътрешен човек“ през 1999 г. с Питър Бърк и на „Гладиатор“ през 2000 г. с Ханс Цимер, който получава номинация за Оскар за най-добра музикална партитура, въпреки че е номиниран само Цимер. Въпреки това печели награда Златен глобус и за двамата композитори. Музиката на Джерард за новозеландския независим филм Whale Rider се състои изцяло от соло материал – саундтракът е издаден от 4AD.
През 2005 г. Джерард си сътрудничи с Енио Мориконе за музиката на филма „Безсъдбовност“, последвано от сътрудничество с Джеф Рона върху партитурата за игралния филм A Thousand Roads и песента On an Ocean за музиката на Henry Poole Is Here. Джерард заедно с Дед Кен Денс също предоставя няколко свои приноса към саундтрака на Baraka – визуално пътешествие, показващо влиянието на човечеството върху нашата планета. Джерард също е поканена от Денес Приджънт да си сътрудничи с него върху парчето му Gortoz a ran – J'attends (което означава „oчаквам“), което по-късно е използвано в саундтрака на филма на Ридли Скот „Черен ястреб“.
През 2009 г. Джерард пише музиката за Balibo, за която печели награда за най-добра музика за игрален филм на 2009 APRA Screen Music Awards и награда Aria за най-добър оригинален саундтрак/акт/шоу албум на 2009 Aria Awards. Джерард завършва 2009 г., като допринася с гласа си към тематичната песен на японския исторически сериал на NHK Ryōmaden, който започва да се излъчва през 2010 г.
През 2010 г. Джерард завършваи музиката за Tears of Gaza с Марчело де Франчиши, която е добре приета въпреки спорната тема.[42] Джерард също записва режисирания от Джим Лоуч Oranges and Sunshine, с участието на Емили Уотсън и Хюго Уивинг, издаден през април 2011 г., който ѝ носи още една номинация на наградите IF за 2011 г. за най-добра музикална партитура.
През ноември 2010 г. Джерард дава вокали и допълнителна музика за постапокалиптичния научнофантастичен трилър „Свещеник“ по музика на Кристофър Йънг, който е издаден през 2011 г.
На 28 май 2011 г. песента Now We Are Free, част от оригиналния саундтрак на „Гладиатор“, композиран от Ханс Цимер и Джерард, достига No.2 в Билборд 200 и остава в класацията 460 седмици. През ноември 2011 г. Джерард завършва музиката за Burning Man, който ѝ печели наградата за най-добра музика на наградите на Кръга на филмовите критици на Австралия за 2012 г.
Вокално звучене
редактиранеДжерард има вокалния диапазон на контраалт, но може да достигне и до драматичния диапазон на мецосопран.[43] Тя има вокален диапазон от A 2 до F ♯5.[44] Гласовият ѝ тембър е описан като „богат, дълбок“, което създава „тъжно звучене“, а гласът ѝ е смятан от критиците за „просто не от този свят“.[45] В по-голяма степен вокалният ѝ диапазон обхваща от контраалт до драматичен контраалт, показан като примери в песните Sanvean, Sacrifice, Largo, и Not Yet, и драматичния глас на мецосопран в други нейни песни, като The Host of Seraphim, Elegy, Space Weaver и Come this Way.
Джон Парелес от в. „Ню Йорк Таймс“ казва, че тя използва „отчетливи гласове, които се основават на далечни традиции – опалесцентен тон от барокова опера, тръстиков намек за келтски фолклорен стил, острият и треперещ подход на балканската женска музика, извити сини нотки като този на Били Холидей...“. [46]
Джерард пее много от нейните песни, като Now We Are Free, Come Tenderness, Serenity, The Valley of the Moon, Tempest, Pilgrimage of Lost Children, Coming Home и Sanvean в идиоглосия (т.е. на идиосинкратичен език, измислен и говорен само от един човек или само от двама души), въпреки че пее и на английски език.[47][48] По отношение на такава работа тя казва: „Аз пея на езика на сърцето... Това е измислен език, който имам от много дълго време. Вярвам, че започнах да пея в него, когато бях на около 12 г. Горе-долу по това време. И вярвах, че говоря на Бога, когато пеех на този език.“[49]
Нейният ранен, формиращ певчески опит е повлиян от техниката на българския хор.[50] [51] Влиянието на Джерард върху езика, който пее от младостта ѝ, е упражнено главно от разговорите и музиката, която е слушала в района на Мелбърн, където е израснала, където е живяла голяма гръцко-турска общност.[52] Първите музикални влияния на Джерард идват от баща ѝ, докато тя израства, слушайки песните на sean-nós (традиционна ирландска вокална музика без съпровод, обикновено изпълнявана на ирландски език), а също и „абстрактните форми“, с които работи Антонен Арто, които е чувала в документалните издания по радиото.[53]
Гостуване в България
редактиранеНа 6 юни 2017 г. изнася концерт в Зала България в София заедно с хор „Мистерията на българските гласове“, с които се среща в Лондон, когато все още не е пробила на световната сцена. В концерта вземат участие и Кристина Балева – гъдулка, Петър Миланов – китара, SkilleR – бийтбокс, Дейвид Кукерман, Себастиан Флайг, Джулс Максуел, Димитър Карамфилов – контрабас, изпълнители от Софийска филхармония с диригент Любомир Денев – син. Същият концерт е изнесен с огромен успех на 8 юни 2017 г. на Античния театър в Пловдив.
Личен живот
редактиранеВ продължение на 10 години Лиса има интимна връзка с Брендан Пери. През 1980-те г. се омъжва за Яцек Тушевски – американец от полски произход, който работи като звуков и визуален артист. Двамата работят по много проекти заедно, включително първия ѝ студиен албум, където той е посочен като инженер и художник на предната корица. Имат две дъщери заедно: Лашна Тушевски (р. 1992 г.) и Тереза Тушевски (р. 1989 г.). Двамата се развеждат.[54]
Дискография
редактиранеСоло
редактиранеСтудийни албуми
редактиране- The Mirror Pool (1995)
- The Silver Tree (2006), преиздаден през 2010
- The Black Opal (2009)
- Twilight Kingdom (2014)
Компилации
редактиране- The Best of Lisa Gerrard (2007)
Саундтракове
редактиране- Heat (1995), включва предишен записан материал от The Mirror Pool
- Nadro (1998)
- Whale Rider (2003)
- One Perfect Day (2004)
- Layer Cake (2004)
- Constantine (2005) (непълен и изтеглен)
- Seoul Train (2005)
- The Greater Meaning of Water (2006), записан преди това материал
- Playing for Charlie (2008)
- Henry Poole Is Here (2008)
- Balibo (2009)
- Oranges and Sunshine (2010)
- Tears of Gaza (2010)
- Priest – вокали и допълнителна музика
- Rurouni Kenshin (2012)
- I, Frankenstein (2013)
- The Water Diviner (2014)
- Tanna (2015)
- Jane Got a Gun (2015)
Отделни песни във филми
редактиране- The West Wing (Television) (2003) – песен Sanvean в епизода 7A WF 83429
- King Arthur (2004) – песен Amergin's Invocation
- The Mist (2007) (The Host of Seraphim)
- Ryomaden (2010) Тематична песен към телевизионен сериал
- Legend of the Guardians: The Owls of Ga'Hoole (2010) - The Host of the Seraphim (DCD) и Coming Home (соло).
- Man of Steel (2012) – трейлър: Elegy
- Zack Snyder's Justice League (2021) – трейлър (Mixed with "Praxis" by TOTEM)
Сътрудничества
редактиранеСтудийни албуми
редактиране- Duality (1998), с Питър Бърк
- Immortal Memory (2004), с Патрик Касиди
- Ashes and Snow (2006), с Патрик Касиди
- Farscape (2008), с Клаус Шулце
- Rheingold (2008), с Клаус Шулце
- Dziękuję Bardzo (2009), с Клаус Шулце
- Come Quietly (2009), с Клаус Шулце
- Departum (2010), с Марчело де Франчиши
- The Trail of Genghis Khan (2010), със Сай Уд
- Big in Europe (2013–14), с Клаус Шулце
- The Sum of Its Parts (2015), с Шикейн
- Wyld's Call, Armello OST from Armello (2015), с Майкъл Алън
- Hiraeth (2018), с Дейвид Кукерман
- BooCheeMish (2018), с Мистерията на българските гласове
- Melodies Of My Youth (2019), със Збигнев Празнер и Доминик Ваня
- Symphony No. 3: Symphony Of Sorrowful Songs (2020), с Йордан Камджалов и The Genesis Orchestra
- Burn (2021), с Джулс Максуел
- Exaudia (2022), с Марчело де Франчиши
- It's Not Too Late (2022) със Збигнев Празнер
Компилации
редактиране- Big in Europe, Vol. 1: Warsaw (2013), с Клаус Шулце
- Big In Europe, Vol. 2: Amsterdam (2014), с Клаус Шулце
Саундтракове
редактиране- The 13th Warrior (1999), с Graeme Revell (впоследствие изтеглен)
- The Insider: Soundtrack (1999), с Питър Бърк
- Gladiator (2000), с Ханс Цимер
- Gladiator: More Music From the Motion Picture (2000, излязъл 2001), с Ханс Цимер
- Mission: Impossible 2 (2000), с Ханс Цимер
- Black Hawk Down (2001) – песен J'attends – Gortoz A Ran, с Denez Prigent
- Ali (2001), с Питър Бърк
- 9/11 (2002) – песен Sorrow, композирана от Ханс Цимер
- Tears of the Sun (2003), с Ханс Цимер
- The Passion of the Christ (2004), с Патрик Касиди (изтеглен)
- Man on Fire (2004), с Хари Грегсън-Уилямс
- Salem's Lot (тв минисериал) (2004), с Патрик Касиди и Кристофър Гордън
- A Thousand Roads (2005), с Джеф Рона
- Fateless (2005), с Енио Мориконе ("A song", "A Voice from the Inside", "Return to the Life")
- Ichi (2008), с Майкъл Едуардс
- From Ararat to Zion (2010), с Ара Торосиан
- Samsara (продължение на Baraka) – композиторка на оригиналната музика, с Майкъл Стърнс и Манчело де Франчиши
- The Bible (2013), с Ханс Цимер
- Son of God (2014), с Ханс Цимер
- 2:22 (2017), с Джеймс Ор
С Дед Кен Денс
редактиранеСтудийни албуми
редактиране- Dead Can Dance (1984)
- Spleen and Ideal (1985)
- Within the Realm of a Dying Sun (1987)
- The Serpent's Egg (1988)
- Aion (1990)
- Into the Labyrinth (1993)
- Spiritchaser (1996)
- Anastasis (2012)
- Dionysus (2018)
Концертни албуми
редактиране- Toward the Within (1994)
- Live Happening 1–5 (2012)
- In Concert (2013)
Компилации
редактиране- A Passage in Time (1991)
- Dead Can Dance (1981 – 1998) (2001)
- Wake – The Best of Dead Can Dance (2003)
- Memento – The Very Best of Dead Can Dance (2005)
Филмова музика
редактиране- Dèmoni 2 (1986) (като Дед Кен Денс)
- El Niño de la Luna (1989) (като Дед Кен Денс, неин филмов дебют)
- Baraka (1992) (като Дед Кен Денс, с Майкъл Стърнс)
Източници
редактиране- ↑ Cornwell, Jane. Truly, madly, deeply dippy // The Independent. 25 August 1995. Архивиран от оригинала на 4 August 2012. Посетен на 6 August 2014.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2009-11-07. Посетен на 2023-04-01.
- ↑ The History of the Melbourne Punk Scene // Punk Journey. Посетен на 5 April 2020.
- ↑ а б Badgley, Aaron. A Conversation With Brendan Perry Of Dead Can Dance // The Spill Magazine. n.d. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Bogdanov, Vladimir. Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Dead Can Dance's Brendan Perry, Lisa Gerrard reuniting for new album, 2012 world tour // Slicing Up Eyeballs. 17 May 2011. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Dead Can Dance's Brendan Perry, Lisa Gerrard reuniting for new album, 2012 world tour // Slicing Up Eyeballs. 17 May 2011. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Dead Can Dance // Album of the Year. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Jarman, David. Lisa Gerrard - The Mirror Pool - 4AD // CMJ New Music Monthly (27). New York City, CMJ Network, 2 May 1998. с. 31.
- ↑ Gerrard's scores are on the board // The Sydney Morning Herald. Sydney, 16 June 2005. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Richardson, Mark. Lisa Gerrard / Patrick Cassidy - Immortal Memory // Pitchfork. 14 June 2004. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Salem's Lot (2004) - Christopher Gordon, Patrick Cassidy, Lisa Gerrard. 2 August 2018. https://www.youtube.com/watch?v=DYpk-p6sHMo.
- ↑ Van Zyl, Chuck. Various Artists - Album: Ashes and Snow // Starsend. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Sanctuary: Lisa Gerrard (2006) Directed by Clive Collier // AllMovie. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Sanctuary: Lisa Gerrard (2006) - Releases // AllMovie. Посетен на 3 August 2020.
- ↑ Lisa Gerrard - Australian Tour // Frontier Touring Company, 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ Fourteenth Raindance Film Festival - Sanctuary: Thursday 5 October at 10pm // Raindance. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ Jurek, Thom. Lisa Gerrard - The Silver Tree // AllMusic, 2006. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ 2006 Shortlist // Australian Music Prize. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ Schiller, Mike. Lisa Gerrard: The Best of Lisa Gerrard // PopMatters. 7 November 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ Lisa Gerrard - Australian Tour // Frontier Touring Company, 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ [1] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
- ↑ [2] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
- ↑ [3] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
- ↑ [4] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
- ↑ Farscape - With Lisa Gerrard // Spirit of Rock. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ Deshayes, Eric. Klaus Schulze, le maître des symphonies synthétiques // Neo Spheres. Посетен на 4 August 2020. (на френски)
- ↑ Come Quietly - with Lisa Gerrard // Prog Archives. Посетен на 5 August 2020.
- ↑ Smith, Simon. Lisa Gerrard and Marcello De Francisci – 'Departum' Review // Higher Plain Music. 23 July 2010. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 5 August 2020.
- ↑ Delanlssays, Cyrille. Twilight Kingdom - Comme avec sa voix, Lisa Gerrard n'a jamais rien fait comme tout le monde // Amarok Magazine. France, 10 April 2015. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ Murphy, Lauren. Chicane: The Sum of its Parts // The Irish Times. 29 January 2015. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 5 August 2020.
- ↑ Armello Original Soundtrack - Wyld's Call // Nuuvem. Архивиран от оригинала на 2021-10-25. Посетен на 5 August 2020.
- ↑ а б Yordan Kamdzhalov conducts Lisa Gerrard // Europost. Bulgaria, 13 January 2018. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ а б в Greatest achievements are born out of taking risks // Europost. Bulgaria, 2 March 2018. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ а б в Farber, Jim. An Unlikely Union Between an '80s Rock Star and a Folk Choir Blossoms in Bulgaria // The New York Times. 28 May 2018. Архивиран от оригинала на 1 June 2018. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Denselow, Robin. "We fell like cosmic rain"... // The Guardian. London, 6 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Smith, Simon. Lisa Gerrard and David Kuckhermann – Hiraeth // Higher Plain Music. 2 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Suarez, Gary. Grammys 2019: The Full List Of Winners // Forbes. 10 February 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Arthur. The Mystery of the Bulgarian Voices tour Dates 2019 // MetalGlory. 14 March 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Denselow, Robin. "We fell like cosmic rain"... // The Guardian. London, 6 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Sweetman, Simon. Lisa Gerrard, Genesis Orchestra and Yordan Kamdzhalov // Off the Tracks. New Zealand, 9 February 2020. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Anderson, John. Variety Reviews – Tears of Gaza – Film Reviews – Toronto – Review by John Anderson // Variety.com. Посетен на 4 October 2011.
- ↑ Tiedemann, Garrett. Why Lisa Gerrard is a name you should know // Your Classical. Minnesota, American Public Media, 11 February 2016. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
- ↑ Lisa Gerrard - Significant Low Notes - Significant High Notes // The Range Planet. Посетен на 2 August 2020.
- ↑ Smethurst, Sue. Lisa Gerrard on Dionysus, Russell Crowe - and why she loves the quiet life // The Australian, 30 November 2018. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
- ↑ Pareles, Jon. The Somber Sound of Nondenominational Mysticism // The New York Times. 11 May 2007. Архивиран от оригинала на 6 September 2014. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ A. Brewer, Angelica. Seventy Thousand Camels: A Motivational Survivor's Memoir. South Australia, Troubador Publishing Ltd, 5 November 2019. ISBN 978-1-838-59145-8. с. 19.
- ↑ Pareles, Jon. The Somber Sound of Nondenominational Mysticism // The New York Times. 11 May 2007. Архивиран от оригинала на 6 September 2014. Посетен на 4 August 2020.
- ↑ Simons, Peter. Interview with Lisa Gerrard // Synchrotones. UK, 1 May 2013. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
- ↑ The Mystery Of The Bulgarian Voices feat Lisa Gerrard // Two Gentlemen. Посетен на 2 August 2020.
- ↑ Farber, Jim. An Unlikely Union Between an '80s Rock Star and a Folk Choir Blossoms in Bulgaria // The New York Times. 28 May 2018. Архивиран от оригинала на 1 June 2018. Посетен на 6 August 2020.
- ↑ Assayas, Michka. Dead Can Dance, un voyage autour du monde // France Inter. Paris, 12 November 2018. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
- ↑ Reesman, Bryan. Lisa Gerrard Talks Collaborations... // Bryan Reesman. 23 August 2020. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
- ↑ Lisa Gerrard: Who Is Her Husband? Other Unknown Facts // Архивиран от оригинала на 2023-04-02. Посетен на 2 април 2023.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт
- Официална Фейсбук страница
- Lisa Gerard - Официален Ютюб канал
- Лиса Джерард в Туитър
- Лиса Джерард в Инстаграм
- Лиса Джерард в Discogs
- Лиса Джерард в Олмюзик
- Лиса Джерард в Last.fm
- Лиса Джерард в MusicBrainz
- Лиса Джерард в Internet Movie Database
- Официален уебсайт на Дед Кен Денс
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lisa Gerrard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |