„Мигащ“ знак на Bluetooth върху мишка

Bluetooth (/bluːtuːθ/, блутут) е производствен стандарт за безжична „лична мрежа“ (personal area network, PAN). Технологията осигурява безжичен начин за свързване и пренос на информация на къси разстояния между устройства от рода на мобилни телефони, лаптопи, персонални компютри, принтери, цифрови фотоапарати, игрални конзоли и дори автомобили. Осъществява се чрез ултрависоки радиочестоти (UHF) от свободния дециметров обхват (2,400 до 2,485 GHz).

Произход на името и на логотоРедактиране

Технологията bluetooth (адаптация на английски от датската дума „Blåtand“ – Синезъби) е наречена на името на краля на Дания и Норвегия от края на X век Харалд I Синезъби. Той е известен с това, че успял да обедини воюващи дотогава племена от Дания (включваща днес шведската област Скания, където е била създадена технологията Bluetooth), и от Норвегия. По подобен начин Bluetooth е предназначен да „обедини“ (да направи съвместими) различни технологии, каквито са например тези на компютрите и мобилните телефони.

 
Bluetooth чип.

Името може и да не е вдъхновено толкова от историческата фигура на Харалд, колкото от свободната ѝ интерпретация в романа на шведския писател Франс Гунар Бенгтсон „Дългият кораб“, посветен на живота на викингите.

Логото на Bluetooth обединява германските руни, аналози на съвременните латински букви H и B:   (хагалаз) и   (беркана), слети заедно, оформяйки обединена руна.

ХардуерРедактиране

Хардуерът, който съставя Bluetooth устройството, е съставен от две части, които може да са или да не са физически отделени. Това са радиоустройство, отговорно за модулирането и предаването на сигнала, и цифров контролер. Цифровият контролер съдържа процесор, една от чиито функции е да управлява Link Controller и интерфейси с хост устройството, но някои функции могат да бъдат делегирани на хардуера. Когато мобилните устройства са свързани, преносът на данни е криптиран за трети страни от системата Link Manager.

Спецификации и чертиРедактиране

Първата спецификация е съставена от организацията Bluetooth Special Interest Group (SIG) и е официално обявена на 20 май 1998 г.[1] Днес в SIG членуват над 35 000 компании от цял свят.[2] Основана е от Ericsson, IBM, Intel, Nokia и Toshiba.

Всички версии на Bluetooth-стандартите поддържат т. нар. обратна съвместимост (англ. Backward compatibility).[3] Това позволява последният стандарт да обхване всички по-стари версии.

  • Bluetooth 1.0
  • Bluetooth 1.1
  • Bluetooth 1.2
  • Bluetooth 2.0 + EDR
  • Bluetooth 2.1 + EDR
  • Bluetooth 3.0 + HS
  • Bluetooth 4.0 (Bluetooth с ниско енергопотребление)

Стандартът използва честоти 2,402 GHz – 2,480 GHz и предоставя скорост на предаване на данни 1 Mbit/s при размер на пакета данни 8 – 27 байта. В новата версия две Bluetooth-устройства могат да установят връзка помежду си за по-малко от 5 ms и да я поддържат на разстояние до 100 m.

  • Bluetooth 4.1
  • Bluetooth 4.2

Спецификацията на версията 4.2 на Bluetooth е пусната на 2 декември 2014 г. С нея се въвеждат някои основни характеристики на т.нар. Интернет на нещата (на английски: Internet of Things (IOT). Тези характеристики дават възможност на устройствата да установяват пряка връзка с Интернет, без отделен Wi-Fi модул.

  • Bluetooth 5.0

През юни 2016 г. Bluetooth Special Interest Group (SIG) представя спецификацията на Bluetooth 5.0. Измененията основно се отнасят до режима с ниско потребление на енергия и високоскоростния режим.

  • Bluetooth 5.1

Версията е представена от Bluetooth SIG на 21 януари 2019 г. Тази версия позволява на потребителя да определя местоположението и направлението, от което идва сигналът, с максимална точност[4].

ИзточнициРедактиране

  1. Our History. // Bluetooth.com. Посетен на 2019-12-26.
  2. The history of the Bluetooth SIG. // Bluetooth.org. Посетен на 2019-12-26.
  3. Compatibility guide. // 2016. Посетен на 2019-12-26.
  4. Cris Hoffman. Bluetooth 5.1: What’s New and Why It Matters. // How to geek, 2019-01-31. Посетен на 2019-12-26.

Външни препраткиРедактиране