Боинг 777

(пренасочване от Boeing 777)

Боинг 777 (на английски: Boeing 777) е широкофюзелажен самолет, разработен и произвеждан от Боинг (Boeing Commercial Airplanes).[1][2]

Боинг 777
Описание
Националност  САЩ
Тип широкофюзелажен самолет
Производител Boeing Commercial Airplanes
Произведени бройки 1629 (към януари 2020 г.)
Първи полет 12 юни 1994 г.
Използван от United Airlines
В експлоатация от 7 юни 1995 г.
Боинг 777 в Общомедия

Боинг 777 е проектиран като среден вариант между Боинг 767 и Боинг 747, както и за да замени старите DC-10 и L-1011. Разработен след консултация с осем големи авиолинии, първото заседание на които е от януари 1990 г., програмата започва официално на 14 октомври 1990 г., като първата поръчка е на United Airlines. Първият прототип е завършен на 9 април 1994 г. и прави първия си полет на 12 юни 1994 г. Самолетът навлиза в търговска употреба в редиците на United Airlines на 7 юни 1995 г. Варианти за по-дълги полети започват да се произвеждат на 29 февруари 2000 г., като първият от тях е доставен на 29 април 2004 г.

Това е най-големият самолет с два реактивни двигателя и има обичаен третокласен капацитет от 301 до 369 пътници. Има обсег от 9704 до 15 844 km. Отличава се с големите си турбовентилаторни двигатели, шест колесника на всяко устройство за излитане и кацане, напълно кръгло напречно сечение на фюзелажа[3] и опашен конус с формата на острие.[4] Към момента на създаването си, самолетът разполага с най-голямото устройство за излитане и кацане, както и най-големите колесници, използвани в пътнически самолет.[5] Разполага с електродистанционна система за управление, която е и първата за Боинг. Първоначално самолетът се съревновава с Еърбъс А340 и MD-11.

Първоначалният вариант на 777 има максимална полетна маса от 247 – 299 тона и се произвежда в две фюзелажни дължини – първоначалният -200 е последван от 777-200ER през 1997 г. и от 777-300 през 1998 г., който е с 10,13 метра по-дълъг. Тези класически модели се захранват от 343 – 436 kN двигатели General Electric GE90, Pratt & Whitney PW4000 или Rolls-Royce Trent 800.[6] Вариантът с по-голям обсег 777-300ER с максимална полетна маса от 347 – 352 тона влиза в експлоатация през 2004 г., 777-200LR с ултраголям обсег – през 2006 г., а товарният 777F – през 2009 г. Тези варианти за дълги полети имат 489 – 513 kN двигатели GE90. През ноември 2013 г. Боинг обявяват, че работят по Боинг 777X, който се очаква да влезе в експлоатация през 2020 г. Този вариант има композитни крила със сгъваеми краища и двигатели General Electric GE9X.

Боинг 777 е е получил повече поръчки от кой да е друг широкофюзелажен самолет, имайки над 60 клиента, за които са доставени 1629 бройки (към януари 2020 г.). Най-разпространеният и най-успешен вариант е 777-300ER, от който са доставени 810 бройки. Към юли 2018 г. Емирейтс е най-големият оператор, притежавайки 163 самолета Боинг 777.[7] През март 2018 г. Боинг 777 става най-произвежданият широкофюзелажен самолет на Боинг, задминавайки Боинг 747.[8]

Към февруари 2019 г. самолети Боинг 777 са участвали в общо 28 авиационни произшествия,[9] при 7 от които самолетът е напълно унищожен (5 във въздуха и 2 на земята), които са довели до 541 смъртни случая.[10][11]

ИзточнициРедактиране

  1. Grantham, Russell. Delta's new Boeing 777 Can Fly Farther, Carry More. // The Atlanta Journal-Constitution. февруари 29, 2008.
  2. Robertson, David. Workhorse Jet Has Been Huge Success with Airlines that Want to Cut Costs. // The Times. London, England, United Kingdom, Times Newspapers, 13 март 2009.
  3. Birtles, Philip. Boeing 777, Jetliner for a New Century. St. Paul, Minnesota, Motorbooks International, 1998. ISBN 0-7603-0581-1. с. 52.
  4. Norris & Wagner 1996, с. 89
  5. Civil Aircraft Today: The World's Most Successful Commercial Aircraft. London, Amber Books Ltd, 2008. ISBN 1-84509-324-0. с. 111.
  6. Ellis Taylor. 777 Classics entering their twilight years. // Flightglobal. 1 септември 2017.
  7. World Airline Census 2018. // Flightglobal. 21 август 2018.
  8. Boeing's 747 aircraft fleet: the original jumbo, overtaken by the 777. // CAPA – centre for aviation. 28 април 2018.
  9. Boeing 777 occurrences. // Aviation Safety Network, 3 март 2019. Посетен на 3 март 2019.
  10. Boeing 777 hull losses. // Aviation Safety Network, 3 март 2019. Посетен на 3 март 2019.
  11. Boeing 777 Accident Statistics. // Aviation Safety Network, 25 септември 2018. Посетен на 3 март 2019.