Уикипедия

Кълъмбия Пикчърс

(пренасочване от Columbia Pictures)

„Кълъмбия Пикчърс Индъстрис“ (на английски: Columbia Pictures Industries) е американско филмово студио, което е част от Сони Пикчърс Моушън Пикчър Груп,[1] подразделение на Сони Пикчърс Ентъртейнмънт, което е едно от големите пет студия и дъщерно дружество на мултинационалния конгломерат Сони.[2]

Кълъмбия Пикчърс
Columbia Pictures
ТипДъщерна компания
ИндустрияФилмова
ПредшественикКон-Бранд-Кон Филм Сейлс Корпорейшън (1918-1924)
Основаване19 юни 1918 (Кон-Бранд-Кон Филм Сейлс Корпорейшън)
10 януари 1924 (Кълъмбия Пикчърс)
ОснователХари и Джак Кон
Джо Бранд
СедалищеБулевард „Уест Уошингтън“ 10202, Кълвър Сити, Калифорния, САЩ
Ключови личностиСанфорд Панич (президент)
Продуктифилми
СобственикСони чрез Сони Пикчърс Моушън Пикчър Груп
Бившо имеКълъмбия Пикчърс Корпорейшън (1924-1968)
Дъщерни компанииГоуст Корп
Кълъмбия Пикчърс в Общомедия

На 19 юни 1918 г. братята Джак и Хари Кон и техният бизнес партньор Джо Бранд основават студиото с името Кон-Бранд-Кон Филм Сейлс Корпорейшън.[3]

История

редактиране

Първи години като Кон-Бранд-Кон

редактиране
 
Логото, използвано от 1919 до 1924 г.

Студиото е основано на 19 юни 1918 г. като Кон-Бранд-Кон Филм Сейлс Корпорейшън (на английски: Cohn-Brandt-Cohn (CBC) Film Sales) от братята Джак и Хари Кон и най-добрия приятел на Джак Джо Бранд и издава първия си игрален филм More to Be Pitied Than Scorned на 20 август 1922. Филмът с бюджет от 20 000 долара е успешен, донасяйки 130 000 долара приходи за компанията.[4] Бранд е президент на студиото, като се занимава с продажбите, маркетинга и разпространението от Ню Йорк заедно с Джак Кон, докато Хари Кон ръководи производството в Холивуд. Ранните продукции на студиото са нискобюджетните Screen Snapshots, Hallroom Boys, и филми с участието на имитатора на Чаплин Били Уест. [5] Новосъздадената компания наема помещение в студио „Повърти Роу“ на холивудската улица „Гоуър“, известно с ниските си наеми.[6]

Реорганизация и ново име

редактиране

Кълъмбия Пикчърс Корпорейшън е основана от братята Хари и Джак Кон и най-добрия им приятел Джо Бранд на 10 януари 1924 г.[7] Кон остава и ръководител на производството, като по този начин концентрира огромна власт в ръцете си. Той управлява Кълъмбия през следващите 34 години, един от най-дългите мандати на който и да е шеф на студио.[8]

Бранд в крайна сметка се уморява да си сътрудничи с братята Кон и през 1932 г. продава своята една трета от дела на Джак и Хари Кон, които поемат поста от него като президент.

Продуктовата линия на Кълъмбия се състои предимно от пълнометражни филми с умерен бюджет, включително комедии, спортни филми, различни сериали и анимационни филми. Студиото постепенно се насочва към производството на по-високо бюджетни ленти, като в крайна сметка се присъединява към второто ниво на холивудските студия заедно с Юнайтед Артистс и Юнивърсъл. Подобно на тях, Кълъмбия контролира производството и разпространението, но не притежава собствени кино салони.

Помощ за престижа на Кълъмбия е присъединяването към нея на амбициозен режисьор Франк Капра. Между 1927 и 1939 г. Капра непрекъснато настоява пред братята Кон за по-добри материали и по-големи бюджети. Поредица от хитове, които той режисира в началото и средата на 30-те години, затвърждават статута на Кълъмбия като голямо студио. По-специално, Това се случи една нощ, който почти помита Оскарите през 1934 г., поставяйки Кълъмбия на картата. Дотогава бизнесът на студиото зависи от собствениците на кина, желаещи да вземат нейните филми, тъй като не разполага със собствена кино мрежа. Следват други режисирани от Капра хитове, включително оригиналната версия на Изгубеният хоризонт (1937) с Роналд Колман и Господин Смит отива във Вашингтон (1939), който превръща Джеймс Стюарт в звезда.

През 1933 г. Кълъмбия наема Робърт Калок за главен дизайнер на модни женски костюми. Той е първият дизайнер на костюми, нает от студиото,[9] като създава гардеробния отдел на студиото.[10] Заетостта на Калок от своя страна убеждава водещите актриси, че Кълъмбия Пикчърс възнамерява да инвестира в кариерата им.[11]

Кълъмбия не може да си позволи да поддържа огромен списък от договори с актьорите, така че Джак Кон обикновено ги заема от други студия. През 30-те години на миналия век Кълъмбия подписва дългосрочен договор с Джийн Артър и след Целият град говори (1935), Артър става голяма комедийна звезда. Кариерата на Ан Содърн започва, когато Кълъмбия подписва договор с нея през 1936 г. Кари Грант подписва договор през 1937 г. и скоро след това той е променен на неизключителен договор, споделен с РКО Пикчърс.

Много кина разчитат на уестърни, за да привлекат голяма публика през уикенда, а Кълъмбия подкрепя този пазар. Първата каубойска звезда на студиото е Бък Джоунс, който подписва със студиото през 1930 г. за малка част от предишната си заплата в голямо студио. През следващите две десетилетия студиото издава десетки уестърни с Джоунс, Тим Маккой, Кен Мейнард, Джак Лъдън, Боб Алън, Ръсел Хейдън, Текс Ритър, Кен Къртис и Джийн Отри. Най-популярният каубой на Кълъмбия е Чарлз Старет, който подписа с Кълъмбия през 1935 г. и участва в 131 уестърна в продължение на 17 години.

Късометражни филми

редактиране

По настояване на Хари Кон студиото подписва комедийното трио Тримата марионетки през 1934 г., които са отхвърлени от Метро-Голдуин-Майер.[12] Между 1934 и 1957 г. триото участва в 190 късометражни филма на Кълъмбия. Други известни комедианти, участвали в късометражни филми на студиото, са Бъстър Кийтън, Чарли Чейс, Хари Лангдън, Анди Клайд и Хю Хърбърт. Почти 400 от 529-те двуролкови комедии на Кълъмбия са излъчени по телевизията между 1958 и 1961 г.; до момента всички филми с участието на Тримата марионетки, Кийтън, Чарли Чейс, Шемп Хауърд, Джо Бесър и Джо ДеРита са издадени за домашна употреба.[13]

Кълъмбия започва производството на анимация през 1929 г. На следващата година студиото поема разпространението на поредицата Мики Маус от Селебрити Прадакшънс до 1932 г. Водещите анимационни сериали на Кълъмбия са Krazy Kat, Scrappy, The Fox and the Crow и (за кратко) Li'l Abner.[14] Скрийн Гемс е последното голямо студио за черно-бели анимационни филми, като ги произвежда до 1946 г. Същата година Скрийн Гемс е закрито, но е създало достатъчно анимационни филми, за да може студиото да ги пусне до 1949 г. През 1957 г. Кълъмбия разпространява анимационните филми на Хана-Барбера. През 1967 г. сделката с Хана-Барбера изтича и не е подновена.

1940-те

редактиране

През 40-те години на миналия век студиото се възползва от популярността на най-голямата си звезда Рита Хейуърт. Кълъмбия поддържа дълъг списък от контрагенти до 50-те години на миналия век; Глен Форд, Пени Сингълтън, Уилям Холдън, Джуди Холидей, Тримата марионетки, Ан Милър, Евелин Кийс, Ан Доран, Джак Лемън, Клео Мур, Барбара Хейл, Адел Джергенс, Лари Паркс, Артър Лейк, Люсил Бол, Кервин Матюс и Ким Новак.

Хари Кон следи бюджетите на своите филми и студиото се възползва максимално от скъпите декори, костюми и реквизит, като ги използва повторно в други филми. Много от нискобюджетните и от късометражните филми на Кълъмбия имат скъп вид благодарение на ефективната политика на Кълъмбия за рециклиране. Кон не е склонен да харчи големи суми дори за най-важните си филми.

През 1948 г. решението от делото Съединените щати срещу Парамаунт Пикчърс принуждава холивудските филмови компании да се откажат от веригите кина, които притежават. Тъй като Кълъмбия не притежава кина, вече е при равни условия с най-големите студиа и скоро измества РКО в списъка на студиата „Големите пет“.

Скрийн Гемс

редактиране
 
Логото на Скрийн Гемс от 1960-те години.

На 8 ноември 1948 г. Кълъмбия приема името Скрийн Гемс за своя филиал за телевизионно производство, когато студиото придобива Пионир Телефилмс, телевизионна търговска компания, основана от сина на Джак Кон, Ралф.[15] Пионир е основана през 1947 г. и по-късно е реорганизирана като Скрийн Гемс.[15] Студиото отваря врати в Ню Йорк на 15 април 1949 г.[15] През 1951 г. Скрийн Гемс се превръща в пълноправно телевизионно студио и в основен продуцент на ситуационни телевизионни комедии, започвайки с Father Knows Best и последвано от The Donna Reed Show, The Partridge Family, Bewitched, I Dream of Jeannie и The Monkees.

През 1957 г. Скрийн Гемс подписва сделка за разпространение с Хана-Барбера Прадакшънс, която продуцира класически телевизионни анимационни сериали като Семейство Флинтстоун, Ruff and Reddy, Шоуто на Хъкълбери Хрътката, Мечето Йоги, Jonny Quest, Семейство Джетсън и др. Скрийн Гемс разпространява тези продукции до 1967 г., когато Хана-Барбера е продадена на Тафт Броудкастинг. През 1960 г. анимационното студио става публично търгувана компания, като Кълъмбия притежава 18% дял.

1950-те

редактиране

Тъй като по-големите студиа западат през 50-те години, състоянието на Кълъмбия се подобрява. Това до голяма степен се дължи на факта, че студиото не страда от огромната загуба на приходи, която другите големи студия претърпяват заради загубата на своите кина. Кълъмбия продължава да продуцира над 40 филма годишно, предлагайки продукции, които често карат публиката да идва в кината, като адаптацията на противоречивия роман на Джеймс Джоунс Оттук до вечността (1953), На кея (1954) и Мостът на река Куай (1957) с Уилям Холдън и [Алек Гинес]] (тези филми печелят Оскар за най-добър филм), както и 1984 (1956), адаптация на едноименния роман на Джордж Оруел.

През декември 1956 г. Джак Кон, съосновател и изпълнителен вицепрезидент, умира.[16] През 1958 г. Кълъмбия създава свой собствен звукозаписен лейбъл, Колпикс Рекърдс, първоначално управляван от Джони Тапс, който оглавява музикалния отдел на Кълъмбия, а по-късно от Пол Уекслър и Лестър Сил. Колпикс съществува до 1966 г., когато Кълъмбия сключва съвместно споразумение с РКА Виктор и прекратява дейността на Колпикс в полза на новия си лейбъл, Колгемс Рекърдс.

1960-те

редактиране

Президентът на Кълъмбия Хари Кон умира от сърдечен удар през февруари 1958 г., а неговият племенник Ралф Кон умира през 1959 г., като със смъртта му се слага край на почти четири десетилетия семейно управление.[17]

Новото ръководство се оглавява от Ейб Шнайдър.[18] През 1963 г. Кълъмбия придобива музикалния издател Алдън Мюзик.[19]

До 1966 г. студиото страда от касови провали и започват да се появяват слухове за поглъщане. Кълъмбия оцелява единствено от печалбите от Скрийн Гемс, чиито активи включват също радио и телевизионни станции.[20] На 23 декември 1968 г. Скрийн Гемс се слива с Кълъмбия Пикчърс Корпорейшън и става част от новосформираната Кълъмбия Пикчърс Индъстрис (КПИ) за 24,5 милиона долара.[21] Шнайдър е председател на холдинговата компания, а Лео Джафе – президент. След сливането през март 1969 г. новосформираната компания купува Бел Рекърдс за 3,5 милиона долара (главно в акции на КПИ), запазвайки Лари Утал като президент на лейбъла.

1970-те

редактиране

Почти фалирало в началото на 70-те години, студиото е спасено чрез радикална промяна: Гоуър Стрийт Студиос, наричано „Сънсет Гоуър Студиос“, е продадено и е привлечен нов мениджърски екип. През 1972 г. е създадено партньорство между Кълъмбия и Уорнър Брос, наречено Бърбанк Студиос, в което двете компании споделят студиото на Уорнър в Бърбанк.

На 6 май 1974 г. Кълъмбия оттегля името Скрийн Гемс от телевизията, преименувайки своето телевизионно подразделение на Кълъмбия Пикчърс Телевижън. Името е предложено от Дейвид Гербер, който тогава заема поста на президент на телевизионния отдел на Кълъмбия.[22] Същата година Кълъмбия Пикчърс придобива Растар Пикчърс, която включва Растар Прадакшънс, Растар Фийчърс и Растар Телевижън. След това Рей Старк основава Растар Филмс, която е придобита от Кълъмбия Пикчърс през февруари 1980 г.[23]

През есента на 1978 г. Кърк Керкорян, казино магнат от Вегас, който също контролира Метро-Голдуин-Майер, придобива дял от 5,5% в Кълъмбия Пикчърс.[24] На 20 ноември обявява, че възнамерява да участва в търг за придобиване на още 20% от студиото.[24]

На 15 януари 1979 г. Министерството на правосъдието завежда антитръстов иск срещу Керкорян, за да му попречи да притежава дял в Колумбия, докато контролира Метро-Голдуин-Майер.[24] На 19 февруари 1979 г. Кълъмбия Пикчърс Телевижън придобива Той Прадакшънс; продуцентската компания, основана от Бъд Йоркин и сценаристите Сол Търтълтаб и Бърни Оренстийн през 1976 г.[25] През май Керкорян придобива допълнителни 214 000 акции в Кълъмбия, повишавайки дела си до 25%.[24] На 2 август процесът започва; на 14 август съдът се произнася в полза на Керкорян.[24] През 1979 г. Кълъмбия сключва споразумение с Тайм Лайф Видео за издаване на 20 заглавия на видеокасети.[26]

1980-те: Кока-Кола, Три-Стар и други придобивания и начинания

редактиране

На 30 септември 1980 г. Керкорян съди Кълъмбия за пренебрегване на интересите на акционерите и нарушаване на споразумение с него.[24] По-късно Кълъмбия го обвинява на 2 октомври в планиране с Нелсън Бънкър Хънт за получаване на контрол над студиото.

През 1981 г. Керкорян продава своя дял от 25% в Кълъмбия.[24] По-късно студиото придобива 81% от организацията Уолтър Рейд, която притежава 11 кина; Кълъмбия закупува останалите 19% през 1985 г.

Приблизително по същото време студиото преработва предложеното от Стивън Спилбърг продължение на Близки срещи от третия вид, Нощно небе. Проектът в крайна сметка се превръща в най-касовия филм на времето, Извънземното. Студиото получава дял от печалбите за участието си в разработката.[27]

На 17 май 1982 г. Кълъмбия Пикчърс придобива Спелинг-Голдбърг Прадакшънс за над 40 милиона долара.[28][29] С по-здрав баланс (дължащ се до голяма степен на касови хитове като Крамър срещу Крамър, Stir Crazy, Синята лагуна и Stripes) Кълъмбия е закупена от компанията за напитки Кока-Кола Къмпани на 22 юни 1982 г. за 750 милиона долара.[30] За да сподели нарастващите разходи за филмова продукция, Кока-Кола привлича двама външни инвеститори, чиито предишни усилия в Холивуд не се увенчават с успех. През 1982 г. Кълъмбия, Хоум Бокс Офис на Тайм и Си Би Ес обявяват, като съвместно предприятие Нова Пикчърс, преименувано на Три-Стар Пикчърс.[31] През 1983 г. Прайс напуска Кълъмбия Пикчърс след спор с Кока-Кола и се връща в Юнивърсъл.[32] Той е заменен от Гай Макелуейн.[33]

Ерата на Кълъмбия Пикчърс Ентъртейнмънт (1987-1989)

редактиране

Нестабилният филмов бизнес изнервя акционерите на Кока-Кола и след провала на филма Ishtar от критиката и бокс офиса, Кока-Кола отделя своите холдинги за развлечения на 21 декември 1987 г=; Кълъмбия Пикчърс Индъстрис и Три-Стар Пикчърс са преименувани на Кълъмбия Пикчърс Ентъртейнмънт, като Кока-Кола притежава 80% от компанията. И двете студиа продължават да продуцират и разпространяват филми под отделните си имена.[34]

Ерата на Сони (1989-настояще)

редактиране

На 28 септември 1989 г. Кълъмбия Пикчърс е продадена на електронния гигант Сони, една от няколкото японски фирми, които тогава купуват американски имоти, за сумата от 3,4 милиарда долара.[35] Продажбата носи на Кока-Кола печалба от инвестицията си в студиото.[36][37] След това Сони нае двама продуценти, Питър Губер и Джон Питърс, които да служат като ръководители, когато Сони придобива и Грубер-Питърс Ентъртейнмънт Къмпани за 200 милиона долара на 29 септември 1989 г.[38] Губер и Питърс току-що са подписали дългосрочен договор с Уорнър Брос през 1989 г., като работят в компанията от 1983 г. Уорнър Брос, тогава дъщерно дружество на Уорнър Комюникейшънс, съди Сони за 1 милиард долара.[39] Сони завършва придобиването на Кълъмбия на 8 ноември, а придобиването на Грубер-Питърс е завършено на следващия ден.

1990-те

редактиране

През 1990 г. Сони в крайна сметка плаща стотици милиони долари, отказва се от половин дял в своя бизнес за поръчки по пощата на Кълъмбия Хаус Рекърдс Клуб и купува от Тайм Уорнър бившето студио на Метро-Голдуин-Майер в Кълвър Сити, което Уорнър Комюникейшънс придобива при поглъщането на Лоримар-Телепикчърс през 1989 г., като по този начин приключва партньорството с Бърбанк Студиос. Първоначално преименувана на Кълъмбия Студиос, Sony харчи 100 милиона долара за обновяване.

През 90-те години Кълъмбия обявява планове за съперничещ франчайз за Джеймс Бонд, тъй като притежава правата върху Казино Роял и планира да направи трета версия на Операция „Мълния“ с Кевин Макклори. Метро-Голдуин-Майер и Данхак, собственици на франчайза, съдят Сони Пикчърс през 1997 г., като съдебният спор приключва две години по-късно с извънсъдебно споразумение. Сони разменя правата за Казино Роял за 10 милиона долара с правата за заснемане на Спайдър-Мен.[40] Филмите със супергероя са най-успешният франчайз на Кълъмбия.[41] Първият филм излиза през 2002 г., а към 2021 г. има седем последващи филма с приходи в САЩ над 2,5 милиарда долара.[42] Между издаването на първото и второто продължение през 2004 г. и 2007 г., Сони ръководи консорциум, който закупува Метро-Голдуин-Майер, давайки му права за разпространение на франчайза за Джеймс Бонд.

2000-те

редактиране

През 2000-те Сони разширява графика си за издаване, като подкрепи Революшън Студиос, продуцентска/дистрибуторска компания, ръководена от Джо Рот. На 16 септември 2002 г. Кълъмбия ТриСтар Доместик Телевижън е преименувана на Сони Пикчърс Телевижън.[43] През същата година Кълъмбия чупи рекорда за най-големи местни кино приходи с 1,575 милиарда долара, подобрявайки собствения си рекорд от 1,256 милиарда долара, поставен през 1997 г., който е поставен от такива блокбастъри като Спайдър-Мен, Мъже в черно 2 и Трите хикса.[44] Студиото е и най-доходоносното през 2004 г.[45] с над 1,338 милиарда долара от местния бокс офис с филми като Спайдър-Мен 2, 50 първи срещи и Гняв,[46] а през 2006 г. приходите на студиото нарастват до 1,711 милиарда долара, с хитовете Шифърът на Леонардо, Преследване на щастието, Къща-чудовище, Казино Роял и Ловен сезон, което е годишен рекорд, докато Уорнър Брос го подобрява през 2009 г.[47]

2010-те

редактиране

На 29 октомври 2010 г. Мат Толмах, съпрезидентът на Кълъмбия Пикчърс, се оттегли, за да продуцира Невероятният Спайдър-Мен и неговото продължение. Дъг Белград, другият съпрезидент на Кълъмбия, е повишен в единствен президент на студиото. Белград и Толмах са съпрезиденти на студиото от 2008 г., като работят съвместно от 2003 г.[48][49] Същия ден Хана Мингела е назначена за президент на продукциите на Кълъмбия.[48][49]

На 18 ноември 2012 г. Сони Пикчърс обявява, че е надминал 4 милиарда долара в световен мащаб с успеха на филмите на Кълъмбия Скайфол, Невероятният Спайдър-Мен, Внедрени в час, Мъже в черно 3, Хотел Трансилвания и на Скрийн Гемс Подземен свят: Пробуждане, Сватбен обет и Заразно зло: Възмездие.[50]

На 16 юли 2014 г. Дъг Белград е назначен за президент на Сони Пикчърс Ентъртейнмънт Моушън Пикчър Груп.[51] Той напуска поста през юни 2016 г. На 2 юни Санфорд Панич е назначен за президент на Кълъмбия Пикчърс.[52]

Лого

редактиране

Логото на Кълъмбия Пикчърс, изобразяващо дамата с факел, жена, носеща факла и пред завеса (представляваща Колумбия, олицетворение на Съединените щати), претърпява пет големи промени.[53][54][55] Често е сравнявана със Статуята на свободата, която е вдъхновение за логото на компанията.[55]

Филмотека

редактиране
  Основна статия: Списъци с филмите на Кълъмбия Пикчърс

Най-печеливши филми

редактиране
  Показва филми, които се излъчват по кината в момента.
Най-печеливши филми в Северна Америка
Позиция Заглавие Година Брутна печалба
1 Спайдър-Мен: Няма път към дома 2021 $814,108,407
2 Спайдър-Мен 2002 $407,022,860
3 Джуманджи: Добре дошли в джунглата 2017 $404,540,171
4 Спайдър-Мен: Далече от дома 2019 $390,532,085
5 Спайдър-Мен: През Спайди-вселената 2023 $379,412,026
6 Спайдър-Мен 2 2004 $373,585,825
7 Спайдър-Мен 3 2007 $336,530,303
8 Спайдър-Мен: Завръщане у дома 2017 $334,201,140
9 Джуманджи: Следващо ниво 2019 $320,314,960
10 Скайфол 2012 $304,360,277
11 Невероятният Спайдър-Мен 2012 $262,030,663
12 Мъже в черно 1997 $250,690,539
13 Ловци на духове 1984 $229,242,989
14 Ханкок 2008 $227,946,274
15 Шифърът на Леонардо 2006 $217,536,138
16 Венъм 2: Време е за Карнидж 2021 $213,550,366
17 Венъм 2018 $213,515,506
18 Лоши момчета завинаги 2020 $204,292,401
19 Невероятният Спайдър-Мен 2 2014 $202,853,933
20 Спектър 2015 $200,074,609
21 Внедрени в час 2 2014 $191,719,337
22 Мъже в черно 2 2002 $190,418,803
23 Спайдър-Мен: В Спайди-вселената 2018 $190,241,310
24 Хитч 2005 $179,495,555
Най-печеливши филми в световен мащаб
Позиция Заглавие Година Брутна печалба
1 Спайдър-Мен: Няма път към дома 2021 $1,916,306,995
2 Скайфол 2012 $1,142,471,295
3 Спайдър-Мен: Далече от дома 2019 $1,131,927,996
4 Джуманджи: Добре дошли в джунглата 2017 $962,126,927
5 Спайдър-Мен 3 2007 $894,983,373
6 Спектър 2015 $880,674,609
7 Спайдър-Мен: Завръщане у дома 2017 $880,166,924
8 Венъм 2018 $855,013,954
9 Спайдър-Мен 2002 $825,025,036
10 Джуманджи: Следващо ниво 2019 $800,059,707
11 2012 2009 $791,217,826
12 Спайдър-Мен 2 2004 $788,976,453
13 Шифърът на Леонардо 2006 $758,239,851
14 Невероятният Спайдър-Мен 2012 $757,930,663
15 Невероятният Спайдър-Мен 2 2014 $708,982,323
16 Спайдър-Мен: През Спайди-вселената 2023 $682,567,162
17 Ханкок 2008 $624,386,746
18 Мъже в черно 3 2012 $624,026,776
19 Казино Роял 2006 $606,099,584
20 Спектър на утехата 2008 $589,580,482
21 Мъже в черно 1997 $589,390,539
22 Смърфовете 2011 $563,749,323
23 Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция 2018 $528,583,774

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ "Divisions – Sony Pictures". sonypictures.com. Retrieved June 7, 2015.
  2. ↑ "Sony, Form 20-F, Filing Date Jun 28, 2011" (PDF). secdatabase.com. Archived (PDF) from the original on May 12, 2013. Retrieved March 27, 2013.
  3. ↑ Rozen, Leah (November 14, 1999). "HOLIDAY FILMS: SCREEN GEMS; It Happened With One Movie: A Studio Transformed". The New York Times.
  4. ↑ フランク・キャプラ、その才能の発掘 | ソニー・ピクチャーズ公式 // Посетен на August 25, 2022.
  5. ↑ The Hollywood Story, by Joel Waldo Finler, p. 81
  6. ↑ Rozen, Leah (November 14, 1999). "HOLIDAY FILMS: SCREEN GEMS; It Happened With One Movie: A Studio Transformed". The New York Times.
  7. ↑ Google Translate // google.com.
  8. ↑ Thomas, Bob (1967). King Cohn: The Life and Times of Harry Cohn. London: Barrie and Rockliff. p. 40.
  9. ↑ Chierichetti 1976, p. 155.
  10. ↑ Smyth 2018, p. 183.
  11. ↑ Jorgensen & Scoggins 2015, p. 183.
  12. ↑ Okuda, Ted; Watz, Edward (1986). The Columbia Comedy Shorts. p. 60. McFarland & Company, Inc. ISBN 0-89950-181-8.
  13. ↑ "A History of the Columbia Comedy Short," by Greg Hilbrich
  14. ↑ History of Gems // Los Angeles Times. June 12, 1999. Посетен на April 4, 2016.
  15. ↑ а б в "SCREEN GEMS HAS NEW IRON IN FIRE". Broadcasting. April 13, 1959. p. 70.
  16. ↑ Jack Cohn Dead; Film Pioneer, 67 // The New York Times, December 10, 1956. с. 31. Посетен на January 10, 2021.
  17. ↑ RALPH M. COHN, 45, TY OFFICIAL, DIESI; President of Screen Gems a Columbia Pictures Aide, Had Been Film Producer // The New York Times. August 2, 1959.
  18. ↑ Suzan Ayscough. Ex-Col titan Schneider dies // Variety. April 23, 1993.
  19. ↑ Bellhop Turned Millionaire, 30, Heads a Columbia Film Division; Don Kirshner, President of Mask Unit, Made Fortane by Publishing Hit Tunes // The New York Times. September 14, 1964.
  20. ↑ Dick, pp. 18–20
  21. ↑ "Columbia, SG complete $24.5 million merger". Broadcasting. December 23, 1968. p. 53.
  22. ↑ "Remodeling at Screen Gems". Broadcasting. May 6, 1974. p. 39.
  23. ↑ Dick, p. 29.
  24. ↑ а б в г д е ж MGM/UA Under Kerkorian Meant 20 Years of Change // Los Angeles Times. March 8, 1990. Посетен на May 16, 2019.
  25. ↑ "New TOY". Broadcasting. February 19, 1979. p. 39.
  26. ↑ Videotapes for Homes // The New York Times, June 13, 1979.
  27. ↑ Cohn, Lawrence. Exec Shifts Make Columbia the Gem of Commotion // Variety. November 22, 1989. с. 1.
  28. ↑ Perry, pp. 28
  29. ↑ "Columbia buys Spelling-Goldberg". Broadcasting. May 17, 1982. p. 42.
  30. ↑ Coke Completes Columbia Merger // The New York Times. June 23, 1982. Посетен на March 14, 2010.
  31. ↑ TV Merger Hits Snag At Justice: Staff Opposes Plan Of HBO Rivals: Baxter Undecided Staff Opposes Plan For Pay TV Merger // The Washington Post, May 25, 1983. с. D9.
  32. ↑ Price is Leaving Columbia // The Dispatch. October 10, 1983. Посетен на August 15, 2012.
  33. ↑ Columbia In-House Productions – 1978–89 // Variety. November 22, 1989. с. 16.
  34. ↑ Harris, Kathryn. Coke, Tri-Star Confirm Plans for $3.1-Billion Deal // Los Angeles Times. September 2, 1987. Посетен на May 16, 2019.
  35. ↑ Fabrikant, Geraldine. DEAL IS EXPECTED FOR SONY TO BUY COLUMBIA PICTURES // The New York Times. September 26, 1989. с. 1. Посетен на May 22, 2022.
  36. ↑ Richter, Paul. Sony to Buy Columbia, Says Americans Will Run Studio : 1st Sale of Film Maker to Japanese // Los Angeles Times, September 27, 1989. Посетен на September 24, 2012.
  37. ↑ WHERE COKE GOES FROM HERE – October 13, 1997 // CNN.
  38. ↑ Sony Buys Guber-Peters // The New York Times, September 29, 1989.
  39. ↑ Richard Shell, G. Bargaining for Advantage. May 2, 2006. ISBN 9781101221372.
  40. ↑ Past 007 Attempts // MI6, Home of James Bond, September 14, 2004. Архивиран от оригинала на 2009-10-10. Посетен на 2023-08-18.
  41. ↑ Thompson, Anne. A League of Her Own // Variety. August 18, 2002. Посетен на September 8, 2021.
  42. ↑ Franchise: Spider-Man // Box Office Mojo. Посетен на September 8, 2021.
  43. ↑ Sony Pictures Entertainment Renames Television Operations; Domestic and International Divisions Take Sony Name, prnewswire.com
  44. ↑ Jeff Blake Biography // Sony Pictures. Архивиран от оригинала на October 15, 2008. Посетен на October 17, 2008.
  45. ↑ "Jeff Blake Biography". Sony Pictures. Archived from the original on October 15, 2008. Retrieved October 17, 2008.
  46. ↑ 2004 Market Share and Box Office Results by Movie Studio // Посетен на October 17, 2008.
  47. ↑ Sony Pictures Entertainment Breaks All-Time Motion Picture Industry Domestic Box-Office Record // Sony Picture s, December 17, 2006.
  48. ↑ а б Borys Kit. Matt Tolmach Steps Down From Columbia Pictures to Produce Spider-Man // The Hollywood Reporter. Посетен на November 27, 2013.
  49. ↑ а б Longtime Columbia Pictures Ciefs Matt Tolmach And Doug Belgrad Transition Into New Roles // Архивиран от оригинала на 2010-10-31. Посетен на 2023-08-18.
  50. ↑ Skyfall's $669.2M Global Helps Sony Pictures Post Best Ever $4B Worldwide // Hollywood Deadline. Посетен на November 19, 2012.
  51. ↑ Saba Hamedy. Doug Belgrad named Sony Motion Picture Group President // Los Angeles Times. July 16, 2014. Посетен на July 16, 2014.
  52. ↑ Sony Names Sanford Panitch Columbia Pictures President // Variety. June 3, 2016. Посетен на June 23, 2017.
  53. ↑ The History of a Logo: The Lady with the Torch // reelclassics.com. Архивиран от оригинала на February 1, 2008.
  54. ↑ The Columbia Logo: The Lady with the Torch // reelclassics.com. Архивиран от оригинала на February 9, 2008.
  55. ↑ а б Everything You Wanted To Know About American Film Company Logos But Were Afraid To Ask, Hollywood Lost and Found
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Columbia Pictures в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кълъмбия_Пикчърс&oldid=12523092“.