Отваря главното меню

Corculum cardissa е соленоводна мида от семейство Сърцевидки, която влиза в симбиотични взаимоотношения с еукариотните динофлагелати, които се заселват в техните тъкани.

Corculum cardissa
Corculum cardissa 002.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Mollusca Мекотели
клас: Bivalvia Миди
разред: Veneroida
семейство: Cardiidae Сърцевидки
род: Corculum
вид: Corculum cardissa[1]
Научно наименование
Уикивидове Corculum cardissa
Синоними[1]

Cardissa alba Megerle von Mühlfeld, 1811
Cardium aequale Deshayes, 1855
Cardium cardissa Linnæus, 1758
Cardium dionaeum Broderip & Sowerby, 1829
Cardium humanum Chemnitz: Römer,
Cardium impressum Lightfoot, 1786
Cardium inversum Lamarck, 1819
Cardium junoniae Lamarck, 1819
Cardium monstrosum Gmelin, 1791
Cardium productum Deshayes, 1855
Cardium replicatum Spengler, 1799
Cardium spinosa Swainson, 1840
Cardium unimaculatum Sowerby, 1833
Corculum aselae Bartsch, 1947
Corculum dolorosum Röding, 1798
Corculum humanum Röding, 1798
Corculum inflatum Röding, 1798
Corculum kirai Shikama, 1964
Corculum levigatum Bartsch, 1947

Corculum obesum Bartsch, 1947
Corculum cardissa в Общомедия

Съдържание

РазпространениеРедактиране

Видът обитава плитките части на Тихи и Индийски океан. Corculum cardissa често е откриван да лежи на повърхността на пясъчно дъно сред коралови отломки и натрошени черупки. Той обикновено се намира в хоризонтално положение и често покрит с влакновидни водорасли и кални отлагания[2].

ОписаниеРедактиране

Двете черупки на Corculum cardissa са неравни по размер и често асиметрични. Формата им е много променлива и гледана отгоре контурът грубо наподобява формата на сърце, което дава на мекотелите и семейното име. Ктенидиите, мантията и сифона са тъмнокафяви поради присъствието на микроскопични водорасли. Външната повърхност на мантията също съдържа гранули от червеникав, лилав и син пигмент.

Начин на животРедактиране

Мидите са филтратори на водата и се хранят с микроскопични организми попаднали при преминаването на водата през мантийната празнина. Ларвите се развиват изключително бързо – излюпват се велигерови ларви около 24 часа след оплождане и още ден по-късно се превръщат във възрастни форми залавяйки се за дъното.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Linnaeus, 1758 Corculum cardissa (Linnaeus, 1758) .  в сайта на World Register of Marine Species посетен на: 26 януари 2014.
  2. Kawaguti, Siro. Observations on the Heart Shell, Corculum cardissa (L.), and Its Associated Zooxanthellae. // {{{journal}}}. Посетен на 21 октомври 2011.