Dornier Do 11 (Дорние До-11) е германски двумоторен бомбардировач, конструиран от Клод Дорние в началото на 1930 г. Създаван под прикритието на граждански транспортен самолет (поради ограниченията, наложени на Германия от Версайския договор), това е първият в света сериен бомбардировач с прибираем в полет колесник. През 1937 г. дванадесет самолета от този тип стават първите бомбардировачи във Въздушните на Н. В. войски.

Dornier Do 11
Ремонт на двигателите на бомбардировач Dornier Do-11D (Самолет 7028 „Прилеп“). Летище Божурище, 1938 г.
Ремонт на двигателите на бомбардировач Dornier Do-11D (Самолет 7028 „Прилеп“).
Летище Божурище, 1938 г.
Описание
Националност Германия
Тип бомбардировач
Конструктор Клод Дорние
Производител Dornier-Metallbauten GmbH
Произведени бройки 372
Първи полет 7 май 1932 г. (Do F)
Използван от Луфтвафе на Третия райх
В експлоатация от 1933 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 4
Дължина 18.80 m
Размах на крилете 26.30 m
Площ на крилете 104.40 m2
Височина 5.50 m
Тегло (празен) 5980 kg
Тегло (пълен) 8200 kg
Двигател 2 х Siemens Sh 22b-2
Мощност 2 х 650 h. p.
Максимална
скорост
258 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
950 km
Таван на полета 4100 m
Скороподемност 145 m/min
Въоръжение
Оръдие 3 x 7.92-mm картечници MG 15
Бомби 1000 kg
Dornier Do 11 в Общомедия

СъздаванеРедактиране

Заради наложените ограничения на Германия от Версайския договор, забраняващи ѝ да притежава военна авиация, Клод Дорние изнася част от дейността на фирмата си Dornier-Metallbauten GmbH в чужбина, където легално могат да бъдат разработвани самолети с двойно (гражданско/военно) предназначение. В края на 1920-те г. във филиала в Швейцария е разработен бомбардировачът Do P, на чиято база през 1930 г. в Чехословакия е създаден тримоторният Do Y, който от своя страна става основа за разработката на бомбардировача Do F. Do F е с два двигателя Bristol Jupiter (404 kW/550 hp) с двулопатни дървени витла, които му позволяват да развива максимална скорост от 250 km/h (крайцерска 220 km/h). Екипажът е петчленен, далечината на полета на полета достига 1200 km, а бомбовото натоварване до 600 kg. Тези характеристики удовлетворяват Райхсвера и в края на 1932 г. е поръчано серийното производство на тези машини в заводите на фирмата във Фридрихсхафен, Германия. Двигателите са сменени със Siemens Sh 22b-2 с трилопатен винт, внесени са още някои подобрения и през 1933 г. Do F получава обозначението Do 11, като първите серийни самолети са обозначени като Do 11C.

Кратко техническо описаниеРедактиране

Dornier Do 11 e двумоторен моноплан, високоплощник с подпряно трилонжеронно крило, като двигателите са разположени на атакуващия ръб на крилото. Обшивката е смесена – тялото е целометалическо, на крилото е от плат. Колесникът е прибираем по време на полет, което прави Do 11 първият в света сериен бомбардировач с подобен колесник (година преди него в САЩ се появяват експерименталните XB-7 и Fokker YB-8). Предвидено е прибирането на колесника да става с помощта на електромотор, но този проект така и не е реализиран и прибирането на колесника се осъществява ръчно. Това от своя страна се оказва трудоемко за екипажа, а е и съпроводено със силни вибрации в крилото и затова колесниците са фиксирани в спуснато положение и самолетите летят с неприбираеми колесници.

ЕксплоатацияРедактиране

Реално първите самолети Do 11 започват службата си на 1 ноември 1933 г. в състава на спомагателна ескадра, създадена от RLM и Lufthansa, като официално са използвани в системата на Немските държавни железници (Deutsche Reichsbahn) за товарни превози, но всъщност се използват за обучение в нощно летене и подготовка на щурмани. Самолетът е демонстриран публично на 1 май 1934 г., тогава започват нощни транспортни полети по линията Берлин – Данциг-Кьонигсберг.

За да се прикрие истинското предназначение на самолетите, бомбовите люкове са преобразувани в товарни, а отворите на картечните гнезда, остъклението на носа и прозорецът на бомбардировъчния прицел са закрити. В същото време остъклените носови секции с местата на бомбардира и стрелковата установка, горната и долната огневи точки, както и бомбодържателите, се съхраняват на летищата в контейнери с надпис „Резервни части“.

Do 11DРедактиране

При експлоатацията на Do 11C са открити известни недостатъци, които довеждат до появата на варианта Do 11D. Основният проблем е появата на силни вибрации в крилото при определени полетни режими; проблеми има и с попътната устойчивост. За отстраняването им е предприета модернизация на самолета, като в резултат крилото е преработено основно, в известна степен е променена формата му в план, а разпереността е намалена с 1.7 m. Формата на вертикалното оперение също е променена, площта на кормилото за посока е увеличена. Такива промени са направени и на част от вече произведените Do 11C.

Въпреки подобренията проблемите остават, макар и в по-малка степен. Това, както и бързото развитие на немското авиационна промишленост, налагат спирането на самолета (произведени са общо 77 машини от поръчани 370 през 1934 г.), както и кратката му употреба в Германия – от есента на 1935 г. започва постепенното му извеждане от въоръжение.

Do 11 в БългарияРедактиране

През 1935 – 1936 г. българска делегация прави обиколка из няколко европейски държави, за да проучи и уговори доставката на авиационна техника за България. Една от тези държави е Германия, която поема ангажимент за доставка на самолети. През 1936 г., по време на официална визита в София, Херман Гьоринг, в качеството си на главнокомандващ Луфтвафе, подарява на българския цар Борис III 12 изтребителя Arado Ar 65 (в България „Орел“) и 12 бомбардировача Dornier Do 11, като всичките 24 самолета са втора употреба. Бомбардировачите пристигат през зимата на 1937 г., а на 27 юни същата година, при освещаването и връчването на бойните знамена на новосформираните авиационни части, Борис III подарява от своя страна самолетите на българските летци. Бомбардировачите Do 11 получават номенклатурния номер 7028 и името „Прилеп“ (Самолет 7028 „Прилеп“). Първоначално те са зачислени към Първи орляк, базиран при Божурище, но по-късно са зачислени към Пети бомбардировъчен полк в Пловдив.

В България самолетите „Прилеп“ са използвани основно като учебни машини, тъй като скоро след доставката им са получени по-съвременни образци бомбардировъчна техника. Изведени са от въоръжение в края на 1943 – началото на 1944 г., когато са бракувани съгласно заповед от 24 декември 1943 г. на ген. Димитър Айранов.

ИзточнициРедактиране

Хаджиманчев, Иван. Прилепът Do 11. Първи бомбардировач на Въздушните на Н. В. войски (Фотоистория). Клуб Криле Ретросалон 41/2002. стр.16 – 20.

Външни препраткиРедактиране

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация