Дук
Древен Рим
| |
|---|---|
| Периоди | |
| Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. | |
| Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. | |
| Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 | |
| Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
| Обикновени магистратури | |
| Извънредни магистратури | |
| Мандатни длъжности | |
|
Понтифекс |
|
| Институции, римско право | |
редактиране | |
Дук (на латински: Dux, множествено число: duces) е римска военна титла, възприета по-късно в редица европейски страни и превърнала се в благородническа титла (херцог). Етимологията на латински идва от глагола ducere, т.е. в смисъл на водач, лидер, който да води, да поведе, да заповядва на войската. Римляните възлагат на тези командири отбраната на определена територия и я дават и на чужденци. В своите Записки за Галската война Цезар използва термина само по отношение на келтски генерали, като единственото изключение е римски генерал без официален военен чин.[1]
Нахлуващите варварски племена възприемат титлата и започват да я използват за владетелите, отговорни за големи територии, например в днешна Франция и Германия. Монарсите от династията на Каролингите продължават да ги назначават с тази задача, но техните по-слаби наследници са принудени постепенно да ги освобождават от контрола на короната и те придобиват самостоятелност в територията, която им е отредена[2].
ИзточнициРедактиране
- ↑ Thomas Wiedemann, “The Fetiales: A Reconsideration,” Classical Quarterly 36 (1986), p. 483. Друг римлянин, наричан дук, е младият Публий Крас, който е твърде млад]].
- ↑ Duke | title. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 1 януари 2020. (на английски)
