EDVAC (на английски: Electronic Discrete Variable Automatic Computer) е един от първите електронни компютри, наследник на ENIAC. За разлика от ENIAC при него се използва двоична система и запаметена програма.

Компютърът EDVAC, инсталиран в сграда 328 на Ballistic Research Laboratory, Мериленд

ИсторияРедактиране

Проектът е предложен от създателите на ENIAC Джон Моукли и Джон Преспър Екерт през август 1944. Договор за създаването на компютъра с първоначален бюджет от 100 000 долара е подписан през април 1946, а окончателно готовата машина е доставена в Балистичната Изследователска Лаборатория (на английски: Ballistics Research Laboratory) през август 1949. Консултант по проекта е Джон фон Нойман.

ОписаниеРедактиране

EDVAC се отличава от предходната машина ENIAC по това, че има вътрешна памет, че реагира на ограничен брой елементарни машинни инструкции, които може не само да записва заедно с данните в паметта, но и да ги модифицира в съответствие с подадени му други инструкции.

Той е с последователна архитектура, двоична бройна система и йерархия на паметта. Йерархията на паметта на EDVAC има три нива в зависимост от времето на достъп – бавна памет, бърза памет и входно-изходни регистри в процесора. Бавната памет използва магнитен барабан, бързата памет използва регенеративен барабан. Магнитният барабан е разработен от Екерт и Херман Лукоф и се използва за записване на програма чрез отделно записващо-изтриващо устройство (inscriber-outscriber), разположено извън EDVAC. Регенеративният барабан съдържа 128 клетки памет, изпълнени като живачни акустични закъснителни линии. При всеки подаден сигнал се генерира акустична вълна, която се разпространява в живачната среда, т.е. носител на информация е акустичната вълна. Всяка закъснителна линия може да съдържа информация за 384 бита, организирани в 8 думи по 48 бита. Достъпът до думите е последователен. Регенеративният барабан съдържа 1024 думи (128 закъснителни линии по 8 думи). Всяка дума се избира с 10-битов адрес т.е. в EDVAC се използва адресно пространство. Последователният достъп позволява адресът да се генерира от брояч. Процесорът е последователен и се състои от две аритметични устройства, които работят в паралел и изпълняват едни и същи операции. Двете аритметични устройства се сравняват в 5 точки от изпълнението на операциите с цел откриване на грешки. EDVAC използва около 3600 вакуумни лампи.[1]

Роля в развитието на компютритеРедактиране

Джон фон Нойман, консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC, участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки First Draft of a Report on the EDVAC.[2]. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в Кеймбриджкия университет, Англия и SEAC в Американския институт по стандартизация.

ИзточнициРедактиране

  1. Research Division Report 50 – 9, „A Functional description of the EDVAC“, Contract W36-034-ORD-7593 v.1 – 2.. // Moore School of Electrical Engineering., 1949. Посетен на 22 юни 2017. (на английски)
  2. von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC. // Посетен на 14 ноември 2017. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „EDVAC“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.