Focke-Wulf Fw 44

Focke-Wulf FW 44
	Focke-Wulf FW 44
Описание
Държава	Ваймарска република
Тип	учебно-тренировъчен самолет
Производител	Focke-Wulf
Произведени бройки	> 1900
Първи полет	пролетта на 1932 г.
	Focke-Wulf Fw 44 в Общомедия

Focke-Wulf Fw 44 Stieglitz е едномоторен двуместен учебно-тренировъчен биплан, известен в България с наименованието „Щиглец“ и „Врабче“. Пригоден е както за първоначално обучение, така и за тренировки и изпълнение на фигури от висшия пилотаж. Произвеждан е от немската фирма Focke-Wulf. Това е тренировъчен самолет за обучение и тренировка на ВВС на Германия и е приет и използван за обучение на летците от Въздушните на Негово Величество войски в България.

История

FW 44 е част от проектите на немския самолетостроител инж. Курт Танк (Kurt Tank) (1898-1983). През 1931 г. постъпва във Фоке-Вулф като ръководител на конструкторите и през пролетта на 1932 г. се провежда полета на прототипа. Летателните тестове се провеждат лично от конструктора Танк. Самолетът има много добри характеристики, добра маневреност и предизвиква интерес всред пилотите майстори на висшия пилотаж и въздушна акробатика. Летците Ернст Удет (Ernst Udet), Герд Ахгелис (Gerd Achgelis) и Емил Кропф (Emil Kropf) помагат много FW 44 да се подобри и да стане много добра машина. През юни 1933 година самолетът е одобрен за производство във Ваймар от Герд Ахгелис, който тясно е свързан с компанията Focke-Wulf и участва в рекламирането на самолета чрез едно турне в САЩ.

Конструкция

Тип – двуместен едномоторен биплан предназначен за първоначално обучение, тренировка и висш пилотаж. Изпълнен е по класическа бипланна схема-двигател с теглещ въздушен винт отпред, фюзелаж с оперение с хоризонтален и вертикален стабилизатор.
Крила – класическа бипланна схема. Горното крило е високо над фюзелажа и е окачено на N- стволови стойки, долното е изместено назад. Крилата са еднакъв размер и конструкция изработени от дървесина. Долната част е с обшивка от шперплат, горната страна с плат. Всяка половина от крилата са свързани помежду си с N-стволови стойки. С кръстосано кабелно натягане със стоманени въжета допълнително се стабилизират двойката полукрила. Елерони има в горното и в долното крило. Не са вградени клапи за кацане.
Фюзелаж – изграден от заварени стоманени тръби с напречни рамки за оформяне на профила на корпуса и с обшивка от плат.
Оперение – нормално, изработено от метал, кормилата с обшивка от тъкан. Хоризонталното кормило е аеродинамично балансирано.
Шаси – използвана е триопорна схема на колесника с опашно колело. Основните колела на колесника са с хидравлични амортисьори.
Двигател – 7-цилиндров звездообразен двигател с вътрешно горене, Siemens Sh 14 А с обем 7,7 литра. Този двигател се предлага в две версии: SH 14 А със 110 kw/150 hp и коефициент на компресия 5.3:1, както и SH 14 А-4 със 160 hp при компресия 6:1. Двигателят задвижва двулопатен дървен въздушен винт с фиксирана стъпка и размер 2,25 m в диаметър. Самолетът има резервоари за 135 литра гориво.
Кабина – открита и разполага с две тандемно разположени места за екипажа. И двете места са оборудвани с органи за управление и контролно измерителни уреди.

Двигател Argus As 8

Варианти на изпълнение

Fw 44 А прототип. След полети за тестване на модела от инж. Курт Танк, поради силни вибрации в оперението се налага корпуса да е удължен с 0,69 метра, за да се постигне по-добро надлъжна стабилност и да се премахнат турбуленциите в опашката.
Fw 44 B и малка серия от Fw 44 C се произвеждат с четирицилиндров редови двигател с въздушно охлаждане Argus As 8 и мощност l01 kw/135 hp. Поради формата си, конструкцията на фюзелажа в носа е по-тясна и с по-аеродинамична форма. Във Focke-Wulf са построени 120 броя.
Fw 44 C / D / E / F с тези варианти започва широкомащабно производство на самолета през 1934 г. Има незначителни промени в конструкцията за различните варианти. Вариантите B/E се произвеждат с двигател Argus As 8, но е заменен със 7-цилиндров звездообразен (радиален) двигател с въздушно охлаждане Сименс Sh 14 A (Siemens Sh 14 A) с мощност 110 kw/150 hp. Има и малки промени в конструкцията на базовия модел С – във вариант D се поставя багажно отделение зад пилотската кабина и нов изпускателен колектор. Във вариант F се поставя опашно колело вместо използваното рило. От началото на 1936 г. се използва двигател Сименс Sh 14 А-4 с мощност 118 kw/160 hp. Поради голямото търсене на Fw 44, част от производството под формата на лиценз е предадено на други фирми – Bücker Flugzeugbau, Siebel. Има както цивилни, така и военни доставки. Военновъздушните сили получават общо 1588 самолета. ^[1]
Fw 44 J е вариант произвеждан предимно за износ. Базов е вариант С. Самолети са изнесени за Боливия, Чили, Турция, Румъния, България, Китай, Финландия, и Словакия. В Аржентина, Бразилия и Швеция, машината е произвеждана по лиценз.
Fw 44 Ме модел тестван с американски двигател Menasco С 4 S, 110 'kw/150 hp през 1937 г.

Кокпит на Fw 44

Технически характеристики Fw 44 J

Характеристика	Показател
Производител	Focke-Wulf
Екипаж	2
Двигател	Siemens Sh 14 A 4
Мощност	118 kw/ 160 hp
Разпереност	9 m
Дължина	7,30 m
Височина	2,80 m
Площ на крилото	20 m²
Маса празен	565 kg
Маса максимална	875 kg
Максимална скорост	185 km/h
Далечина на полета	550 km
Максимална скороподемност	17,50 m/s
Таван	3900 m

Външни препратки

Източници

↑ FliegerRevue Februar 2010; S. 56–58; Focke-Wulfs Vögel

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Focke-Wulf Fw 44.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Focke-Wulf Fw 44 в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[FR02/10-1] FliegerRevue Februar 2010; S. 56–58; Focke-Wulfs Vögel

[1]