Боливия
Боливия, официално от 10 юни 2009 – Многонационална държава Боливия (на испански: Estado Plurinacional de Bolivia) е държава в централна Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад.
| Многонационална държава Боливия Estado Plurinacional de Bolivia | |
|---|---|
| Химн: Himno Nacional de Bolivia | |
.svg) Местоположение на Боливия | |
| География и население | |
| Площ | 1 098 581 km² (на 27-о място) |
| Води | 1,29% |
| Климат | субекваториален |
| Столица | Сукре[б 1] |
| Най-голям град | Санта Крус |
| Официален език | испански език |
| Религия | 89,3% християнство —70,1% католици —17,3% протестанти —1,9% други християни 10,1% нерелигиозност 0,6% други религии |
| Демоним | боливиец |
| Население (2022) | 12 054 379 (на 79-о място) |
| Население (2019) | 11 428 245 |
| Гъстота на нас. | 10,1 души/km² (на 224-то място) |
| Градско нас. | 70,1% (на 71-во място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна президентска република |
| Президент | Луис Арсе |
| Вицепрезидент | Дейвид Чокеуанка |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Многонационално законодателно събрание |
| Горна камара | Камара на сенаторите |
| Долна камара | Камара на депутатите |
| История | |
| Независимост – обявена – призната | от Испания 6 август 1825 г. 21 юли 1847 г. |
| Членство в ООН | 14 ноември 1945 г. |
| Конституция | 7 февруари 2009 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 118,8 млрд. USD (на 94-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 9933 USD (на 120-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 43,4 млрд. USD (на 96-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 3631 USD (на 126-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,692 (среден) (на 118-о място) |
| Джини (2019) | 41,6 (среден) |
| Прод. на живота | 71,2 години (на 119-о място) |
| Детска смъртност | 26,8/1000 (на 21-во място) |
| Грамотност | 86,7% (на 104-то място) |
| Валута | Боливано (BOB) |
| Други данни | |
| Часова зона | BOT (UTC-4) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | BO |
| Интернет домейн | .bo |
| Телефонен код | +591 |
| ITU префикс | CPA-CPZ |
| Многонационална държава Боливия в Общомедия | |
История редактиране
Районът около Андите е бил населяван от хора още отпреди 5000 години. Около 200 години пр.н.е. цивилизацията на Тиванако се появява около езерото Титикака. Тя изчезва около 1200 г. Техни съвременници били моксосите, изчезнали след испанското завоевание през 1525 г. След испанското нашествие територията е наричана „Горно Перу“ или „Каракас“. През 1809 г. се обявява за независима, но окончателно това станало след 16-годишна война през 1825 г. На 6 август същата година държавата била кръстена на Симон Боливар, който е и неин пръв президент. В следващите 60 години последват дълги войни и неизгодни договори, от които Боливия изгубва около половината от територията си, включително излаза си към Тихия океан (в полза на Чили) и богати нитратни залежи. В края на 19 век се забелязва частично повишаване на стандарта и стабилизиране, главно поради покачване на цената на среброто в световен мащаб. След поредната загубена война от Парагвай (1932 – 1935, т.нар „Чако“) управляващата класа губи доверие сред боливийците и активно в управлението на страната започва да се намесва армията.
През 1952 г. Националистическото революционно движение извършва революция и начело на държавата застава Виктор Пас Естенсоро. През 1964 г. партията се разцепва и Виктор Пас е свален от власт. След смъртта на следващия президент – Рене Бариентос Ортуньо през 1969 г. настъпва период на слабо управление и криза. По време на управлението на ген. Уго Бансер Суарес (1971 – 1978) има забележителен икономически растеж, но често се нарушават човешките права. Той е принуден от опозицията да насрочи избори през 1978 г., след което последва отново период на политически вълнения. Само за няколко години се извършват редица преврати и контрапреврати. През 90-те години на 20 век се провеждат множество реформи, приватизирани са много предприятия. В началото на новото хилядолетие страната навлиза в период на 4-годишна икономическа рецесия, която води до множество протести и политическа криза. На 18 декември 2005 г. са проведени нови президентски избори, спечелени от Хуан Ево Моралес Айма от Движение за социализъм с 54%.
География редактиране
Боливия е разположена по-близо до западното крайбрежие на Южна Америка. Страната има площ 1098,6 хил. km² и е разположена в централните части на Южна Америка. Граничи (в километри) с Бразилия – 2570, Парагвай – 769, Аржентина – 742, Чили – 890 и Перу – 1147. Няма директен излаз на Тихия океан (само коридор до чилийския град Арика). Югозападната част на страната е заета от Централните Анди с най-високия връх в страната – Сахама (6542 m) и орографски единици като Боливийското плато (Altiplano). Предпланинските равнини преминават на север в Амазонската низина, на изток в заблатената равнина Пантанал, а на югоизток в крайните области на Лаплатската низина. Правителствената столица на Боливия – Ла Пас (Nuestra Señora de La Paz) е най-високо разположената столица в света (3625 m надморска височина) и се намира в подножието на втория по височина връх в страната – Илимани (6438 m). На границата с Перу се намира езерото Титикака, най-високо разположеното плавателно езеро в света и свещено за древните инки.
Климатът в страната е субекваториален, с изключение на западните части, в които са разположени Андите. В западната част климатът е планински и температурите като цяло са много по-ниски, отколкото в източната. В района на планинския климат температурите през цялата година са еднакви – максималните са около 13 – 16 °C, а минималните – около -3 – +4 °C. В източната част (субекваториален климат) има два сезона – суха зима (април-септември) и влажно лято (октомври-март). Максималните температури през лятото са в интервала 28 – 30 °C, а през зимата 24 – 26 °C. Минималните през лятото са 19 – 22 °C, а през зимата 16 – 18 °C.
Държавно устройство редактиране
Парламентът на Боливия е двукамарен, състои се от Сенат (горна камара) и Камара на депутатите (долна камара). Настоящият президент на страната е Ево Моралес.
Административно деление редактиране
Боливия е разделена на 9 департамента (на испански: departamentos)):
- Чукисака – (Сукре)
- Кочабамба – (Кочабамба)
- Бени – (Тринидад)
- Ла Пас – (Ла Пас)
- Оруро – (Оруро)
- Пандо – (Кобиха)
- Потоси – (Потоси)
- Санта Крус – (Санта Крус де ла Сиера)
- Тариха – (Тариха)
Всеки департамент се разделя на провинции (на испански: provincias), кантони (на испански: cantoas) и градски общини (на испански: municipios).
Най-големи градове са Ла Пас (1,2 млн. души), Санта Крус де ла Сиера (1,5 млн. души) и Кочабамба (500 000 души). Ла Пас е най-високо разположената столица в света. Надморската ѝ височина е 3627 m. На такава височина въздухът е силно разреден и чужденците, гости на боливийската столица, често имат затруднения с дишането.
Население редактиране
Населението на Боливия е около 11 млн. души.
Тя е една от трите южноамерикански страни (заедно с Перу и Парагвай), в която най-голямата част населението се състои от американски индианци. Близо 33% от населението е от народа кечуа, а 30% от аймара. Около 25% от населението са метиси (смесица на индианци и европейци), а 12% са наследниците на европейските заселници. Официален език в страната е испанският, както и индианските езици кечуа (2,5 млн.) и аймара (2 млн.). В страната се говорят общо 36 езика, най-разпространени са чикитано (180 хиляди), гуарани (125 хил) и др. В Боливия има много общности: немска, италианска, американска, баска, хърватска, азиатска (предимно японска) и др. Афро-боливийците са около 1% от населението на страната.
Мнозинството от боливийците изповядва римокатолическата религия. Има и такива, изповядващи исляма, юдаизма и бахайството. В страната има дори и мормонска църква.
Икономика редактиране
Въпреки огромните природни и минерални ресурси, с които Боливия разполага, тя остава най-бедната държава в Южна Америка. Отчасти това се дължи на високата корупция в страната, липсата на правилно оползотворяване и изостаналите технологии за добив. В последните няколко години, главно поради реформите, а и открити залежи на газ, в страната има известен прогрес. Брутният вътрешен продукт е 22,33 милиарда щатски долара (2004 г., като ръстът е 3,7%. По сектори то се разпределя по следния начин: земеделие – 13%, индустрия – 28%, услуги – 59%. Около 4 милиона са в трудоспособна възраст. Безработицата е около 9,4%. Близо 64% от населението живее под прага на бедността. Инфлацията е малко под 5%. Вносът на страната се изчислява на около 5,5 милиарда щатски долара. От жизнена важност за външната търговия за страната е река Парагвай, чрез която държавата се свързва с океана. За последните 15 години износът се е покачил тройно (1,9 млрд. щ.д. срещу 650 млн. през 1991 г.). Вносът е за около 1,6 млрд. щ.д.
Забележителности редактиране
Интересно за страната е, че тук се намират най-големите солни равнини (солникът Уюни, Salar de Uyuni). На границата с Перу се намира езерото Титикака – най-високото плавателно езеро в света. В страната се намират много паметници на архитектурата и културата на инките. От испанската колонизация са останали много паметници в бароков стил (градовете Потоси, Сукре), за чиято реставрация през 1993 г. е стартирана специална програма. В последно време Боливия започва да се превръща в желана туристическа дестинация, главно поради голямото си историческо богатство. В Ла Пас има множество музеи, а в околностите и се намира старата столица на империята Тиванако.
Други редактиране
Източници редактиране
Библиография редактиране
- Bolivia: A Country Study. Библиотека на Конгреса, 1991. Посетен на 13 август 2015.