Levée en masse
„Levée en masse“, което в буквален превод от френски език значи „масово надигане“, е термин използван за назоваване на масовата мобилизация по време на Френската революция. Появата му е свързана с Войната на първата коалиция – първата от двете Революционни войни, започнала на 20 април 1792 г.
На 16 август 1793 г. Националното събрание обявява с декрет, че всички мъже от 18 до 25 години трябва да се запишат в армията.[1] Това се случва пет месеца след трагичната битка при Неервинден, която завършва с поражение на генерал Дюмурие. Всъщност още на 24 февруари е обявено първото масово свикване на войници за военна служба в размер на 300 000 души. Планът се проваля, тъй като се записват твърде малко. Тогава се налага на департаментите да съберат определени контингенти. Това също се оказва невъзможно.[2] При тези обстоятелства идва заплахата от пролетта на 1793 г., а тя налага крайни мерки. Междувременно на власт идват якобинците. Както е известно, те въвеждат конституция, която дава граждански права на всички пълнолетни мъже и затова изискват всички да бъдат съпричастни към каузата на войната.
Изпълнението на декрета от 16 август е възложено на военния министър Лазар Карно, който се заема енергично. Комбинирайки патриотичния призив с принудата, той не само успява с бързи темпове да събере стотици хиляди нови войници, но и да организира обучението и изхранването им. „Въоръжаването на народа“ изисква прилагането на много нови механизми, които дотогава са непознати. Настъпва голяма промяна – всъщност въвеждането на редовната наборна служба. Това води след себе си още последици.
| „ | „С ангажирането на толкова много хора средствата за воденето на войната стават безгранични. Така Войната, освободена от всякакви конвенционални ограничения излезе извън контрол“ | “ |
— коментар на военния теоретик Карл фон Клаузевиц.[3] | ||
Още до края на 1793 г. Франция разполага с 645 000 войници – повече от армиите на всичките си врагове взети заедно. През 1796 г. цифрата достига 1 169 000. Това е невиждана дотогава сила, която трудно се организира и изхранва и коства гигантски средства. Още по-сложно е да се управлява. Както се изразява Робеспиер, „трябва да ги накараме да маршируват натам, докъдето краката им могат да ги носят или те ще се върнат и ще ни прережат гърлата“.[4]
„Levée en masse“ прави възможни последвалите френски победи – на първо място тази при Фльорюс през 1794 г., която решава войната в Нидерландия. Такава голяма армия обаче се издържа най-вече с отнемане на богатството на другите народи, което задължава и якобинците и после Директорията да воюват непрекъснато. Този принцип подготвя и кървавите Наполеонови войни и предвещава ерата на националните редовни армии, която ще последва през ХІХ в.
БележкиРедактиране
- ↑ History of France – The First French Republic – The Army of the Republic, Encyclopedia Britannica
- ↑ Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 521
- ↑ Гаврилов 2016, с. 380.
- ↑ Гаврилов 2016, с. 378.
Цитирана литератураРедактиране
- Гаврилов, Борислав. Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 – 1918). София, 2016. ISBN 978-954-07-4127-7.