Синьогушка

	Синьогушка
	♂ Синьогушка
	♀ Синьогушка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:	Eotetrapodiformes
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
отдел:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
разред:	Eupasseres
семейство:	Мухоловкови (Muscicapidae)
род:	Славеи (Luscinia)
вид:	Синьогушка (L. svecica)
	Научно наименование
	Luscinia svecica (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Синоними
	Cyanecula svecica ;
	Синьогушка в Общомедия
	[ редактиране ]

Синьогушката^[2] (Luscinia svecica) е прелетна насекомоядна птица от семейство Мухоловкови. В България не гнезди и се среща само през прелетния сезон.^[3]

Име

Наименованието на птицата на много езици, включително български, изтъква характерната синя гушка на зрелите мъжки индивиди. Други интересни белези изтъкнати от различните езици са:

Латинското научно име Luscinia svecica означава „шведски славей“, защото по шведски екземпляр е описан вида (т.е. типовият екземпляр е бил от Швеция).
На полски език се нарича podróżniczek (умалително от podróżnik) – „пътешествениче“, заради дългите ѝ миграции.
На руски език е вара́кушка (подобно да българската дума „гугутка“), от глагола воркова́ть („гукам“/„гугукам“).

Физически характеристики

Тялото е с дължина 13–14 сантиметра предимно кафяво, коремчето е бяло, клюнът е черен, тънък и дълъг 5–5,5 мм. Има ясно изразен полов диморфизъм – мъжките имат синьо петно на гушката с черна и кафява ивици отдолу. При някои подвидове (L. svecica svecica), в средата на синьото петно има по-малко кафяво петънце, а при други това петънце е бяло (L. svecica cyanecula). Женските вместо това имат единствено черен полумесец на гушката.

Начин на живот и хранене

Търсейки храна, синьогушката остава дълго време на земята, а понякога лови насекоми и в полет или търси плячка в короните на дърветата.

Размножаване

Синьогушката снася около 5-6 яйца.

Допълнителни сведения

Обитава предимно дъбовите и буковите гори.

Източници

↑ Luscinia svecica (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. (на английски)
↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
↑ BirdLife International. Luscinia svecica // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Luscinia svecica (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. (на английски)

[:0-2] Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.

[3] BirdLife International. Luscinia svecica // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)

[2]

[3]

[1]