Лисица на Дарвин

вид бозайник
(пренасочване от Lycalopex fulvipes)

Лисица на Дарвин или дарвинова лисица[1] (Lycalopex fulvipes) е хищен бозайник от семейство Кучеви. Нарича се още чилотска лисица. Екземпляри от вида са колекционирани от Чарлз Дарвин при известното му пътешествие с кораба „Бигъл“. Дълго време се е смятало, че лисицата е подвид на аржентинската сива лисица, но по-късните генетични проучвания доказват, че дарвиновите лисици са отделен вид.

Лисица на Дарвин
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
род:Псевдолисици (Lycalopex)
вид:Лисица на Дарвин (L. fulvipes)
Научно наименование
(Martin, 1837)
Разпространение
Лисица на Дарвин в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристики

редактиране

Дарвиновата лисица е тъмносива на цвят с червена окраска по главата и муцуната. Притежава сравнително къси крака. Тя е значително по-малка от аржентинската сива лисица и тежи 2 – 4 kg.

Разпространение

редактиране

Ареалът на местообитание на вида е изключително ограничен. Среща се единствено в Чили. Популациите са две като по-голямата част от вида обитава остров Чилое, а по-малката част живее на континента в Национален парк Нахуелбута. Дълго време се е приемало, че видът е ендмичен за Чилое докато през 1990 г. не били открити и екземпляри на континента. Преди около 15 000 години островът бил част от континентална Южна Америка. Сухоземният мост бил прекъснат и се образували две пространствено изолирани популации.

Начин на живот и хранене

редактиране

Дарвиновата лисица е нощно животно. Обитава гористи райони. Има изключително разнообразна диета. Тя се храни с дребни бозайници, влечуги, бръмбари, и безгръбначни. Понякога се храни и с плодове. Птиците и земноводните също са част от нейното меню.

Природозащитен статус

редактиране

На свобода се срещат около 250 екземпляра като 200 от тях обитават Чилое, а останалите 50 живеят в Нахуелбута. Видът е класифициран като критично застрашен. Опасност за него представлява изсичането на горите, конкуренцията с подивели кучета и човека.

Източници

редактиране