Мандрил
вид бозайник
(пренасочване от Mandrillus sphinx)
Мандрил (Mandrillus sphinx) е подобен на павиан примат от семейство Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae).
Мандрил | ||||||||||||||||||
![]() ♂ Мандрил | ||||||||||||||||||
![]() ♀ Мандрил | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Уязвим[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||
Мандрил в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
РазпространениеРедактиране
Обитава дъждовните гори на Централна Африка.
ОписаниеРедактиране
Мандрилът има голяма глава и дълги здрави крайници. Ръцете и краката са еднакво дълги. Обикновено мъжките достигат до тегло от 25 kg и са близо два пъти по-тежки от женските – само 12 kg. Максималното му тегло е 54 kg и това прави мандрила най-тежкият примат, заедно с човекоподобните маймуни.
Може лесно да се разпознае по синьо-червено оцветеното му лице. Гъстата му козина е лилавозелена, а коремът жълтеникаво-сив. Седалищната част е неокосмена и обикновено оцветена в пурпурно.
Външни препраткиРедактиране
- Снимки и клипове на мандрил. // (на английски) Архив на оригинала от 2007-06-23 в Wayback Machine.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Mandrillus sphinx (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)