Черен синигер

вид птица
(пренасочване от Parus ater)

Черният синигер (Periparus ater) е птица от семейство Синигерови (Paridae). Среща се и в България.

Черен синигер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Синигерови (Paridae)
род:Periparus
вид:Черен синигер (P. ater)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Синоними
Черен синигер в Общомедия
[ редактиране ]
Periparus ater

Физически характеристики редактиране

Черният синигер е доста по-дребен от големия синигер (Parus major). Дълъг е заедно с опашката към 11 cm. и тежи 10 грама; заедно с кралчето и орехчето се нарежда сред най-дребните български птици. Разпознава се по саждено-черното шапче на главата, белите бузи и най-вече характерното бяло петно на тила. В действителност светлото тилово петно служи за зрителна връзка между синигерите в тъмните иглолистни гори. Видовото име ater на латински означава „черен“, а в България е известен и под името „боров синигер“.

Разпространение редактиране

Черният синигер обитава предимно иглолистни гори от бор, смърч и елха, където е фонов вид. Разпространен е в почти цяла Европа, Сибир, Далечния изток до Корея, Хималаите, Мала Азия и Северна Африка. В България го има по всички планини с иглолистни масиви.

Начин на живот и хранене редактиране

Черният синигер е в непрекъснато движение по иглолистните клонки: ходи по тях и подхвръква в търсене на насекоми и други дребни безгръбначни, някои от които – паразити по дърветата, така че той играе своята роля в „поддържането“ на горите. Освен с безгръбначни сериозен процент от храната му включват семената на различни видове горски дървета. Поради навика си да се придържа високо в дървесните корони не е съвсем лесен за наблюдение, но е гласовит и може да се установи като присъствие по обажданията си, а в брачния период – и по песента.

През есента и зимата извършва вертикална миграция – спуска се на по-ниско в търсене на храна, както правят и много други видове птици: например синигерите (Parus), кралчетата (Regulus) и горските зидарки (Sitta).

Размножаване редактиране

Двойките се връщат от скитането през зимата в гнездовия си район през месец март. Правят гнездото си невисоко в естествени дупки на стари дървета, както и такива издълбани от други животни: кълвачи, катерици и др. За един сезон двойката може да отгледа и повече от едно люпила, обикновено не повече от две. В края на април – началото на май женската снася 8 – 11 яйца. Женската мъти около 14 дена. През това време я храни мъжкият, който ѝ носи храна по 2 – 3 пъти на всеки час. След излюпването на пиленцата майката също се включва в изхранването на малките – носят храна на жълтите човки по 300 пъти на ден! В гнездото малките прекарват 20-ина дни. След излитането семейството се движи заедно още 2 седмици. През това време родителите продължават в движение да подхранват летящите пиленца и да ги учат как да си търсят храна.

След като малките синигери станат самостоятелни, двойката пристъпва към отглеждане на второто поколение.

Допълнителни сведения редактиране

На български се казва „черен синигер“ заради чисто черното като въглен шапче. Поради същата причина на английски е Coal Tit, букв. „синигер с цвят на въглища“, на немски е Tannen-Meise, „елхов синигер“, а на руски е „московка“, видоизменено от „масковка“ – „птичка с маска“.

Най-много черни синигери авторът на горното описание е наблюдавал в обширния смърчов масив между хижите Добрила и Незабравка в Сопотския дял на Средна Стара планина.

Източници редактиране

  1. Periparus ater (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)