Голям протоптер

вид хордови животни
(пренасочване от Protopterus aethiopicus)

Protopterus aethiopicus е вид африканска двойнодишаща риба от семейство Protopteridae. Геномът на рибата притежама 133 милиарда базови двойки[2]. Това я прави гръбначното животно с най-голям известен геном и на трето място сред организмите на Земята – след Polychaos dubium и Paris japonica, съответно с 670 милиарда и 150 милиарда базови двойки.[3]

Голям протоптер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
разред:Lepidosireniformes
семейство:Африкански двойнодишащи (Protopteridae)
род:Протоптери (Protopterus)
вид:Голям протоптер (P. aethiopicus)
Научно наименование
Heckel, 1851
Голям протоптер в Общомедия
[ редактиране ]

Морфологични особености редактиране

Видът е с гладко издължено тяло с цилиндрични люспи. Опашката е много дълга и се стеснява в края. На дължина достигат до 200 cm.[3] Гръдната и тазовата перки са много дълги и тънки като наподобяват на спагети. Новоизлюпените малки са разклонени външни хриле, които наподобяват на тези при поповите лъжички. След 2 – 3 месеца рибките се трансформират, чрез метаморфоза във възрастни форми като загубват външните си хриле и придобиват хрилни цепнатини. Тези риби имат жълтеникав, сив или розов цвят с тъмносиви мраморирани петна. Наподобява на окраската на леопард. Цветът на тялото е по-тъмен в горната част на тялото и изсветлява към корема.[4]

Подвидове редактиране

  • P. a. aethiopicus
  • P. a. congicus
  • P. a. mesmaekersi

Разпространение редактиране

Protopterus aethiopicus е разпространена в Танзания, ДР Конго, Кения, Уганда и Судан. Среща се основно в расейна на река Нил и големите рифтови езера – Алберт, Едуард, Танганика, Виктория, Но и Кьога.[5].

Източници редактиране

  1. Protopterus aethiopicus (Heckel, 1851). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. IJ Leitch. Genome sizes through the ages // Heredity 99. Nature Publishing Group, 13 юни 2007. DOI:10.1038/sj.hdy.6800981. с. 121 – 122.
  3. а б Fishbase.org
  4. Animal-world.com
  5. Fishbase.org