Отваря главното меню

Папратовидни

(пренасочване от Pteridophyta)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Папрат (село). За селото в Егейска Македония вижте Папрат (дем Кукуш).

Папратовидните (Pteridophyta) са отдел спорови васкуларни растения. Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения – по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово: вегетативно или чрез спори, или полово.

Папратовидни
Ferns at melb botanical gardens.jpg
Polystichum setiferum0.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pteridophyta Папратовидни
Научно наименование
Уикивидове Filicophyta, Polypodiophyta
Синоними
  • Monilophyta
  • Polypodiophyta
  • Filices
  • Filicophyta
Класове
Обхват на вкаменелости
емсий – настояще, 400–0 Ma[1]
Папратовидни в Общомедия

КласификацияРедактиране

— Разред Плауновидни

— Разред Бронецовидни

— Разред Изоетови, Шилолисни

— Разред Хвощовидни

— Разред Офиоглосови

— Разред Папратови

— Разред Водни папрати

Отдел Папратови са висши кормусни растения, на които спорите за безполово размножаване са събрани на групи по листата. Половото размножаване е зависимо от водата. За пръв път в растителния свят при папратовите се обособява корен. Приспособени са към сухоземен начин на живот и са едни от най-древните представители на кормусните растения. В света са познати около 20 000 вида.

Обща характеристикаРедактиране

Папратовите са тревисти или дървесни растения. У нас се срещат само тревисти папрати. Корените обикновено са влакнести. При повечето видове стъблата почти не са развити или са видоизменени подземни коренища. Листата нарастват с върха си. Обикновено те са силно развити, имат различни размери и най-разнообразна форма.

Размножаване и развитиеРедактиране

Папратовите се размножават безполово (вегетативно или чрез спори) и полово чрез полови клетки. Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на коренището. Спорите се развиват в многоклетъчни органи (спороангии), които са събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на листата. След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена пластинка. Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди. Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи. Оплождането става само при наличие на водна среда.

МестообитаниеРедактиране

Папратовите растения растат при разнообразни условия. Най-често се срещат във влажни сенчести и блатисти места. Някои растат по дърветата (в тропичните гори).

ПредставителиРедактиране

У нас се срещат 45 вида папрати – в горите, по скалите, в езерата и блата. Широко разпространени са орловата папрат, волският език, сладката папрат, мъжката папрат, женската папрат и др. Други 13 вида са защитени (четирилистно разколниче, плаваща лейка и др.)

ЗначениеРедактиране

В тропическите страни, където са разпространени най-много видове папрати, някои служат за храна, а други се прилагат в медицината.

ИзточнициРедактиране

  1. Wattieza, Stein, W. E., F. Mannolini, L. V. Hernick, E. Landling, and C. M. Berry. 2007. "Giant cladoxylopsid trees resolve the enigma of the Earth's earliest forest stumps at Gilboa", Nature (19 април 2007) 446:904–907.

Външни препраткиРедактиране