Отваря главното меню
Една от първите QSL-картички на първия български радиолюбител – Иван Джаков, от 8 април 1939 г.

QSL-картичката е писмено потвърждение за осъществена радиовръзка между двама или повече радиолюбители. Според Международния радиолюбителски съюз, QSL-картичката е „израз на висша учтивост“ (на английски: final courtesy) в радиолюбителската дейност.[1]

Наименованието на картичките произлиза от Q-кода, на който „QSL?“ означава „Потвърждавате ли приемането?“, а „QSL“ – „потвърждавам приемането“.

Реквизитите на QSL-картичката са:

  • позивни на радиостанциите;
  • местоположение на радиостанциите
  • честота, на която е осъществена радиовръзката;
  • клас на излъчване;
  • дата и час на радиовръзката (по UTC);
  • оценка за разбираемостта, силата и тона (ако радиовръзката е осъществена по слухова телеграфия) на сигнала (RST–оценка);
  • допълнителна информация, по преценка на операторите – имена на операторите (посочват се малките имена), тип на антената, тип и мощност (чувствителност) на предавателя (приемника), и други.

QSL-картичките се изпращат директно между радиолюбителите или до съответното QSL-бюро в страната, където те са регистрирани. В България има само едно QSL-бюро – на Българската федерация на радиолюбителите.[2]

С развитието на информационните технологии, в края на 20 век радиолюбителите започват да си обменят QSL-картички по електронен път – Electronic QSL, eQSL.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. IARU Resolution 85-9 (Revised 2009) concerning QSL bureaus. The IARU Administrative Council, Auckland, November 1985
  2. Инструкция за работа на QSL-бюрото към БФРЛ. // Българска федерация на радиолюбителите, 1 януари 2007 г. Посетен на 13 ноември 2015 г.
  3. ARRL Electronic QSL Policy (June 2010 Revision). // American Radio Relay League, 2010. Посетен на 13 ноември 2015. (на английски)

Външни препраткиРедактиране