Отваря главното меню

Рaдиолюбителят е физическо лице, което притежава разрешение за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на радиолюбителска дейност, или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба.

Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в 2 радиолюбителски класа:

  • клас 1 – еквивалентен на СЕРТ лиценз;
  • клас 2 – национален клас.

Лицата, упражняващи само радиолюбителска слушателска дейност, са радиолюбители-слушатели.

Друго международно известно наименование за радиолюбител е „хам“ (на английски: ham). Названието произлиза от отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радисти. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света, без отрицателни конотации.

Интернационалния радиолюбителски символ


Радиолюбителка

РегламентРедактиране

 
Една от първите QSL-картички на Иван Джаков от 8 април 1939 г.

Радиолюбителската дейност в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.[1] Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.[2]

Първият български радиолюбител е Иван Джаков. На 24 април 1938 г. той излъчва от София, в телеграфен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“.[3] Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на 25 декември 1949 г. с инициал LZ1AA от София, като клубна радиостанция на НССТ.[4]

Радиолюбителите в България са организирани в Българската федерация на радиолюбителите (на английски: Bulgarian Federation of Radio Amateurs, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява България в Международния радиолюбителски съюз (IARU).

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз. Ограниченията са свързани с честота, като освен 27 Mhz което е стария международен свободен канал сега се ползват и CB radio на 433 Mhz и 446 Mhz и мощност на предавателя като често срещано е сред малобройните стари радиолюбители е да ползват мощни крайни стъпала/усилватели от порядъка на 1 kW което отоговаря на стария стандарт разрешена мощност за клубна станция както и добре съгласувани и настроени антени като двоен квадрат което позволява много далечна чуваемост. Популярните oбхвати/честоти на КВ ( къси вълни) са 80метра (3.5–4.0 MHz) 40 метра( 7.0–7.3 MHz), 10 метра(28–29.7 MHz ) на УКВ 144 Mhz (2 метра). Проникваемостта на радиовълните е свързана с йоносферата и се влияе от слънчевия шум през цикъла денем /нощем и лято/зима на КВ ( къси вълни) като с повишаване на честотата към УКВ става право насочена до хоризонта. На дълги вълни и средни вълни ( (LW , MW - 300 Khz - 3 Mhz) вълната дифрактира зад препятствия / хоризонта но размерите на антените и мощностите нарастват пропорционално.

 
антена двоен квадрат





РазпространениеРедактиране


Държава Брой
радиолюбители
% от населението Година, за която
се отнасят данните
Източник
  Япония 1,296,059 1.012 1999 [5]
  САЩ 738,497 0.239 2012 [6]
  Тайланд 176,278 0.275 2006 [5]
  Южна Корея 141,000 0.288 2000 [5]
  Германия 75,262 0.092 2007 [7]
  Канада 69,183 0.201 2011 [6]
  Китай 68,692 0.296 1999 [5]
  Испания 58,700 0.127 1999 [5]
  Великобритания 58,426 0.094 2000 [5]
  Русия 38,000 0.026 1993 [5]
  Бразилия 32,053 0.016 1997 [5]
  Италия 30,000 0.049 1993 [5]
  Индонезия 27,815 0.011 1997 [5]
  Франция 18,500 0.028 1997 [5]
  Украйна 17,265 0.037 2000 [5]
  Аржентина 16,889 0.042 1999 [5]
  Полша 16,000 0.041 2000 [5]
  Австралия 15,328 0.067 2000 [5]
  Индия 15,679 0.001 2000 [5]
  Словения 6,500 0.317 2000 [5]
  България 6,200 0,085 2012 [2]
  Южна Африка 6,000 0.012 1994 [5]
  Норвегия 5,302 0.106 2000 [5]

Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни.

ПолРедактиране

Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL). Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за „old man”, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за „young lady”, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.

ВъзрастРедактиране

В повечето страни няма ограничение за минималната възраст, на която може да се придобие радиолюбителски лиценз. Средната възраст на радиолюбителите в света е доста висока (50 – 60 години). В тази връзка в някои страни се създават образователни програми и организации, които да популяризират радиолюбителското хоби сред младите поколения.

България и бившия соц лагерРедактиране


ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба. // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.
  2. а б Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица. // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 5 юли 2012.
  3. инж. Панайот Данев, LZ1US. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
  4. Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България. // Технически радиопреглед 1 (1). 1950.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света. // Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org). Архивиран от оригинала на 28 юни 2007. Посетен на 13 юли 2007.
  6. а б Сървър на инициалите в www.Hamdata.com. // Hamdata.com. Архивиран от оригинала на 30 април 2011. Посетен на 22 май 2011.
  7. Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия. // Архив на немския радио клуб (DARC.de). Архивиран от оригинала на 9 април 2008. Посетен на 18 юни 2008.

Външни препраткиРедактиране

  1. Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите
  2. www.technotron-bg.eu
  3. www.technotron-bg.eu
  4. Радиолюбителството в България
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amateur radio operator“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.