Отваря главното меню
Thesos.jpg

SOS е старото наименование на международния морзов сигнал за бедствие (· · · - - - · · ·, чуйте чуйте). В сегашните радиотелефонни (гласови) връзки се ползва сигналът за бедствие „Mayday“, приет през 1927 г. като еквивалент на SOS.

ИсторияРедактиране

Преди сигнала SOS е нямало официално утвърден единен сигнал за бедствие. Най-масово е бил използван CQD. CQ е сигнал за общо повикване на всички радиостанции и добавили D от английското „danger“ – опасност. Но сигналът CQD често го бъркали с CQ, освен това го използвали и при аварии на сушата. Било взето решение да се въведе нов единен сигнал за бедствия по море.

Сигналът SOS е използван за пръв път от германското правителство в правила за радиосъобщенията от 1 април 1905 и е включен в Международната радиотелеграфна конвенция, подписана на 3 ноември 1906 г. и влязла в сила на 1 юли 1908 г. [1]

SOS е избран, защото е кратък, ритмичен и може лесно да бъде разбран, може да се предава бързо и непрекъснато, дори при далечно приемане или претрупан ефир, без да се обърка с друг сигнал. Така че SOS при появата си няма нищо общо с абревиатури, съкращения и инициали. Тълкувания, като „save our souls“ („спасете нашите души“), „save our ship“ („спасете нашия кораб“), „send our succour“ („изпратете нашия спасител“), „swim or sink“ („плуваме или потъваме“) или руското „спасите от смерти“ („спасете от смърт“), са измислени по-късно и не са свързани със създаването и приемането на сигнала SOS.

Съществува разпространено заблуждение, че за пръв път в историята сигналът SOS е подаден от търпящия бедствие Титаник в нощта на 15 април 1912 г., в 00:45. В действителност този случай е поне осмият поред.[2]

„Титаник“ започва да излъчва сигнал за бедствие в 00:13 ч. на 15 април 1912 г. Първоначално старшият радист Джек Филипс излъчвал стария сигнал CQD. В 00:45 ч. когато била спусната първата спасителна лодка, Харълд Брайд, помощник на старшия радист, посъветвал Филипс: „Предай сега SOS, това е новият сигнал, може повече никога да не ти се удаде случай да го предаваш.“ Според други е казал „Предай сега SOS. Друг шанс да го използваш може би няма да имаш.“ По това време капитан Смит е бил при тях и тримата се засмели.

ИзточнициРедактиране

  • Димитър Павлов „Кораби“ изд. „Отечество“ 1984 Книга трета от поредицата „Парад на превозните средства“
  • По следите на морските катастрофи – Лев Скрягин. 1970. Изд. Държавно издателство, Варна. Биб. „Морета, брегове и хора“, №20. ІІ доп. изд. Превод: от рус. Елена Хаджиева
  • Патрик Стенсън – Лайтс или одисеята на Лайтолър, издателство „Георги Бакалов“ Варна, година 1988 г., преводач Герасим Величков

Външни препраткиРедактиране