Saeculum obscurum (от латински: Тъмният век) е период от историята на Папството през първите две трети на X век, започвайки с възкачването на папа Сергий III през 904 г. и продължавайки шестдесет години до смъртта на папа Йоан XII през 964 г. През този период папите са били силно повлияни от мощен и най-вероятно корумпиран аристократичен род – Теофилакти и техните роднини.

Периодизация редактиране

Saeculum obscurum е упоменат като термин и определен като период на папска неморалност за първи път от италианския кардинал и историк Цезар Бароний в неговите Annales ecclesiastici a Christo nato ad annum 1198 (от латински: Църковни летописи от рождението Христово до 1198 г.) през 16 век.[1] Основният източник на Бароний за историята му от този период е съвременният писател тогава, епископ Лиутпранд Кремонски. Самият Бароний пише по време на Контрареформацията – период на повишена чувствителност към духовническата корупция. Това, как той характеризира папството от началото на 10 век, е увековечено всъщност от протестантски автори. Термините „порнокрация“ (на немски: Pornokratie, на гръцки: pornokratiā – „власт на проституиращите се“), хетерокрация („власт на любовниците“) и Властване на блудниците (на немски: Hurenregiment) са измислени от протестантски немски богослови през XIX век.[2]

Историкът Уил Дюран посочва периода от 867 г. до 1049 г. като „дъното на папството“.[3]

Папите от 10 век редактиране

Аристократичният род на Теофилактите (графове на Тускулум) произхожда от римския сенатор Теофилакт I Тускулумски. Те заемат длъжности от висок ранг и значение в римската аристокрация като съдия, вестерарий (директор на Римската курия), Велик главнокомандващ на армията (gloriosissimus dux), консул и сенатор, и магистър милитум.[4] Съпругата на Теофилакт IТеодора I Тускулумска и дъщеря му Марозия са оказвали голямо влияние върху избора, кой да стане папа, както и върху религиозните дела в Рим чрез средства като напр. конспирации, афери и бракове.[5]

Марозия става конкубина на папа Сергий III на 15 годишна възраст, а по-късно си намира други любовници и съпрузи.[6] Тя прави възможно, синът ѝ Йоан да се възкачи на папския трон под името папа Йоан XI, пише хрониката Антиподосис (от гръцки: Възмездие; 958 – 962 г.) от Лиутпранд Кремонски (около 920 – 972 г.). Лиутпранд потвърждава, че Марозия е уредила убийството на своя бивш любовник папа Йоан X (който първоначално е бил номиниран за неговия пост като папа лично от Теодора) от ръцете на нейния тогавашен съпруг Гуидо Тоскански, вероятно за да осигури възможността за издигането на настоящия ѝ фаворит за папския трон – папа Лъв VI.[7] Няма данни, които да доказват със сигурност, че папа Йоан X е починал преди Лео VI да бъде избран за папа, тъй като по това време Марозия била вкарала Йоан X в затвора и никой от публичното пространство не го е виждал.

През този период Теодора и Марозия са упражнявали голяма власт над папите. По-специално, в качеството им на политически управници на Рим, те са контролирали избора на нови папи. Много от твърденията за saeculum obscurum идват от хрониките на Лиутпрандепископ на Кремона. Лиутпранд участва в Асамблеята на епископите, която сваля папа Йоан XII, и е политически враг на римската аристокрация и нейния контрол над папските избори. Линдзи Брук пише:[8]

Трябва да бъдем особено предпазливи по отношение на писанията от Лиутпранд Кремонски, може би най-полемичният от хронистите от десети век, който е преследвал своя собствена мисия за популяризиране на възродената Западна Римска империя. ...

Би било подвеждащо, всички, или дори повечето, от папите от тази епоха да бъдат представяни като светски и корумпирани. Оцелелите документи (и има очевиден недостиг) ясно показват, че много от тях са били компетентни управници и умели дипломати в трудни и опасни времена. Някои дори са били реформатори, които са се старали да изкоренят дискредитиращи практики като симонията. Други нареждат реконструкцията и реставрацията на църквите и дворците на Рим ... По-скоро начинът на избирането на много от тях и тяхната симбиотична връзка с римската аристокрация са довели определението на техния режим като порнокрация.

Списък на папите по време на saeculum obscurum редактиране

 
Списък на папите, включително имената на папите на saeculum obscurum, погребани в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Мраморна плоча на входа на Сакристията

Тускуланското папство, 1012 – 1059 г. редактиране

След няколко папи от рода Кресценти до 1012 г., родът на Теофилактите все още от време на време номинира свои синове за папи:

Папа Бенедикт IX стигна дотам, че продава папството на своя религиозен кръстник, папа Григорий VI (1045 – 46 г.). След това променя решението си, завладява Латеранския дворец и става папа за трети път през 1047 – 48 г.

Тускуланското папство окончателно приключва с избора на папа Николай II, който бил подпомогнат от Хилдебранд ди Соана срещу антипапа Бенедикт X. Хилдебранд по-късно сам е избран за папа Григорий VII през 1073 г. и въвежда григорианските реформи, укрепвайки силата и независимостта на папството.

Източници редактиране

  1. Dwyer, John C. Church history: twenty centuries of Catholic Christianity. Mahwah, USA., Paulist Press., 1998. ISBN 0-8091-3830-1. с. 155.
  2. Paolo Squatriti, Pornocracy, in Christopher Kleinhenz (ed.), Medieval Italy: An Encyclopedia, Vol. 2 (New York and London: Routledge, 2004), pp. 926 – 27.
  3. Durant, Will. The Age of Faith. New York: Simon and Schuster. 1972. p. 537
  4. Poole, Reginald L. Papal chronology in the eleventh century // English Historical Review 1917a41 (32). 1917. с. 204 – 214.
  5. Fedele, Pietro (1910 & 1911). Ricerche per la storia di Rome e del papato al. sec. X. Archivo della Reale Società Romana di Storia Patria, 33: 177 – 247; & 34: 75 – 116, 393 – 423.
  6. Ide, Arthur Frederick. Unzipped: The Popes Bare All: A Frank Study of Sex and Corruption in the Vatican. Austin, Texas, American Atheist Press, 1987. ISBN 0-910309-43-4.
  7. Stark, Rodney. For the glory of God. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 2004. ISBN 978-0-691-11950-2.
  8. Brook, Lindsay. Popes and Pornocrats: Rome in the early middle ages // Foundations 1 (1). 2003. с. 5 – 21.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Saeculum obscurum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​