Бенгалска лисица
Бенгалската лисица, още Индийска лисица (Vulpes bengalensis), е хищен бозайник от семейство Кучеви.
| Бенгалска лисица | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Shaw, 1800 г. | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Бенгалска лисица в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Физически характеристикиРедактиране
Космената покривка варира от пясъчно-оранжева до червено-кафява. Опашката савършва с черен връх. Муцуната е издължена. Дължината на тялото е 45 – 60 cm, височината при холката е 26 – 28 cm, а теглото варира в рамките между 2 и 4 kg.
РазпространениеРедактиране
Бенгалската лисица е ендемичен вид, който се среща единствено на Индийския субконтинент. Ареалът ѝ на обитание обхваща територии от подножието на Хималаите до южния му край и от Пакистан на запад до Бангладеш на изток.
Начин на живот и храненеРедактиране
Продължителността на живота при бенгалсата лисица е около 10 години. Обитава полупустинни области, открити полета и редки гори до 1350 m надморска височина. Те се срещат често и в близост до населени места. Те избягват гъсти гори и пустини. Видът е сравнително многоброен в Индия. Основен враг на лисицата е човекът и неговата дейност. Тя е обект на лов, а в обработваемите площи е жертва на пестицидите.
В менюто на лисицата е много разнообразно и влизат различни малки бозайници, гущери, насекоми. Често се храни с яйца, жаби, зайци, бръмбари, термити, скорпиони и плодове на растения.
РазмножаванеРедактиране
Бенгалските лисици са моногамни животни. Живеят в дупки в земята. Те са предимно нощни животни. Раждат в дупки изкопани специално за целта. Те са сложни и с множество изходи. Съществуват и друг вид дупки, които обитават, но само с цел почивка през горещата част на денонощието. Те са прости и плитки. Бременността продължава 53 дена. Раждат от 2 до 5 малки с тегло 50 – 100 g.
Допълнителни сведенияРедактиране
Части от тялото на лисицата са обект на приложение в традиционната медицина. Вътрешни органи, зъбите и ноктите се използват за съставки в традиционни лекарства.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Vulpes bengalensis (Shaw, 1800). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)